— Може би — казва той, незабавно ободрен. — Предполагам, че може. Може да умреш при раждане като толкова много жени. Защото си доста възрастна за първо дете, нали?
— Наистина съм — казвам. — Но се моля Бог да ни дари с дете. Навярно през лятото, когато отново сте добре?
— Достатъчно добре, за да дойда в леглото ти и да направя още един наследник за Тюдорите? — пита той.
Свеждам очи и кимвам скромно.
— Копнееш за мен — казва той: сега устата му е влажна и усмихната.
— Да, копнея — прошепвам.
— Така си и мислех! — възкликва кралят по-бодро. — Така си и мислех.
Въпреки това обещание той продължава да се измъчва от треска, а кракът му причинява ужасна болка в продължение на един цял мрачен месец. Положението му не се подобрява през пролетта — която настъпва бавно в градините на двореца Гринич и кара дърветата по крайречните алеи да се съживят и да се покрият с пъпки и с потръпване да се разлистят, а птиците пеят толкова силно, че ме будят призори всяко утро, което изгрява все по-рано и по-рано и е по-топло с всеки изминал ден.
Жълтите нарциси напъпват, а после разцъфват до пътеките, ярките им фуниевидни цветчета са като вик на радост и надежда, но кралят стои само в покоите си, където има маса, отрупана с отвари и тинктури, билки и стъкленици с пиявици, с плътно затворени капаци на прозорците, за да не прониква опасният свеж въздух. Доктор Уенди приготвя лекарство след лекарство, опитва се да свали температурата, опитва се да прочисти секретиращата рана на крака на Хенри, която зее още по-широко, като окървавена уста, разяжда плътта и си проправя път към костта. Двама от пажовете са изгонени, единият — задето припаднал при вида ѝ, а другият — задето казал в параклиса, че трябва да се молим за краля, понеже раната го изяжда жив. Приятелите и придворните на Хенри се събират около него, сякаш болестта държи всички тях под обсада, и всеки се опитва да подобри позициите си пред краля за в случай, че това не е просто поредното обостряне на треската и болката, а началото на смъртоносна болест.
На мен се пада да вечерям пред двора, да поръчвам забавленията и да се грижа всичко в кралското домакинство да тече толкова гладко под мой надзор, колкото когато е под надзора на краля. Дори се допитвам до съперниците Едуард Сиймор и Томас Хауард, за да се уверя, че в докладите на Тайния съвет до краля няма нищо смущаващо, трудно или опасно, преди да му ги представят. Когато испанските дипломатически пратеници ни посещават с нов план за договор срещу Франция, така че императорът да може да предприеме ход срещу лутераните и протестантите в страната си, те се отбиват при мен в покоите ми, преди да посетят краля.
Правят това сутрин, за да избегнат възможната неловкост да се озоват в покоите ми, когато реформистките проповедници са там. Биха били ужасени да се сблъскат с Ан Аскю, привърженица на реформата и интелигентна жена. Тежи ми принудата да им се усмихвам и да ги поздравявам, знаейки, че се стремят към приятелството на Англия само за да си осигурят възможността да преследват и избиват мъже и жени в Германия, които вярват в същото като нас. Но те идват и говорят за плановете си, вярвайки, че ще служа на интересите на страната си преди всичко останало, а аз изпълнявам дълга си, поздравявам ги вежливо и ги уверявам в приятелството ни.
Добре известно е, че следобедът е времето за нашата проповед и за нашето учение. Най-добрите проповедници в Англия слизат надолу по реката, за да посетят покоите ми и да говорят за Словото Божие и как то може да бъде прилагано във всекидневния живот, и как създадените от човека ритуали могат да бъдат избистрени от една чиста и непокварена църква. През тези дълги седмици на Великите пости слушаме вдъхновяващи проповеди. Ан Аскю идва няколко пъти, а Хю Латимър — често. Някои придворни идват да слушат, дори един от семейство Хауард, Том, вторият син на стария херцог, влиза, покланя се и пита дали може да седне в дъното и да слуша. Зная, че негова светлост би се ужасил да узнае, че синът му мисли като мен, но маята се разнася из плътното тесто на двора и хората ще се въздигнат към светостта. Със сигурност няма да забраня на един достоен млад човек да дойде при Иисус, та дори и да е от семейство Хауард.
Това са най-добрите теолози, с които Англия разполага, те поддържат връзка с реформистите в Европа, и докато ги слушам и понякога споря с тях, ме обзема вдъхновение да напиша нова книга, за която не споменавам пред краля, защото знам, че това ще му се стори прекалено. Но аз все повече и повече се убеждавам правотата на лутеранските възгледи, и все повече и повече се противопоставям на суеверното езичество на старата църква, и искам да пиша — трябва да пиша. Когато в главата ми се зароди мисъл, когато нашепвам молитва в параклиса, изпитвам огромно желание да я видя записана върху лист. Струва ми се, че мога да мисля само когато виждам думите да се леят от връхчето на перото ми, че мислите ми имат смисъл и логика само когато са черно мастило върху кремава хартия. Обичам зараждането на мисъл в главата ми и представата за думата върху страницата. Обичам факта, че Бог е дал Словото на света, и че мога да работя в избраната от Него форма.