Кралят започна реформата, но сега, когато е стар и обзет от страх, спря. Иска ми се да бе склонен да продължи. Влиянието на Стивън Гардинър, дори отдалече, сякаш попарва всяко ново мислене. Мощта на Испания не бива да диктува вярванията на англичаните и англичанките. Кралят се надява да създаде собствена религия, особено съчетание от всички възгледи на християнския свят, избирайки елементите, които харесва, ритуалите, които му въздействат, молитвите, които го трогват. Но това не може да е начинът да се почита Бог. Кралят не може да се вкопчва в безсмислените жестове от детството си просто от сантименталност, не може да запази пищната ритуалност, която старата църква обича. Трябва да мисли, трябва да разсъждава, трябва да води църквата мъдро, а не с носталгия към миналото и страх от Испания.
Ще трябва да пиша внимателно, постоянно давайки си сметка, че съперниците ми в двора ще прочетат написаното и ще го използват срещу мен, ако могат, но съм подтикната да кажа истината така, както я виждам. Ще нарека този нов труд „Жалбата на една грешница“ като отглас от заглавието на книга от друга начетена жена, Маргарита Наварска, която написала „Огледало на грешната душа“. Тя е имала смелостта да пише и публикува под собственото си име, и някой ден аз ще направя същото. Тя е била обвинена в ерес, но това не я е спряло да мисли и да пише, и аз също няма да спра. Ще дам ясно да се разбере, че единствено личната вяра и пълното отдаване на Христа обещават опрощение на греховете и път към небесата. Лъжата за чистилището, безсмислието на параклисите, в които се отслужват литургии за душите на покойниците, суеверията на индулгенциите, поклоненията, католическите меси — никое от тези неща не означава нищо за Бог. Всички те са създадени от човека, за да печели пари. Всичко, което Бог изисква от нас, е обяснено от Сина Му в скъпоценните Евангелия. Не са ни нужни пространните обяснения на учените хора, не ни трябват магията и фокусите на монасите. Нужно ни е Словото. Нищо друго освен Словото.
Аз съм грешницата от заглавието, макар да пазя скрит най-големия си грях. Във всекидневния си живот съгрешавам в упоритата си любов към Томас. Лицето му ми се явява, когато сънувам и когато съм будна и — най-лошото от всичко — когато се моля и умът ми би трябвало да е съсредоточен върху кръста. Единственото, което ме утешава за това, че пожертвах любовта си, е знанието, че се отказах от него, за да мога да върша работа в името на Бог. Отказах се от него заради душата си, заради душите на всички християни в Англия, за да могат те да се молят в истинска църква. Отказах се от голямата любов на живота си в името на Бог и ще въведа реформираната религия в Англия, така че страданието ми да си е струвало.
Моля се за него; боя се, че е в постоянна опасност. Корабите му имат заповед да отведат брат му Едуард, новия командир, както и подкрепленията, в Булон, и аз прекарвам дълга нощ в бдение, когато си мисля, че Томас може да атакува френския флот, точно в обсега на бреговите им топове, за да прочисти морето, осигурявайки безопасност на брат си. На сутринта, с побеляло лице, слизам да изпратя Едуард Сиймор. Той ще отведе хората си в Портсмут, за да се качат на кораба.
— Сбогом и Бог да ви пази — пожелавам му унило. Не мога да му поръчам да предаде съобщение на Томас. Не мога дори да изрека името му, дори пред брат му. — Ще се моля за вас и за всичките ви спътници — казвам. — Желая ви всичко най-добро.
Той се покланя. Обръща се и целува съпругата си Ан за сбогом, а после се качва на коня си, обръща го кръгом и отдава чест на всички ни, в позата на герой от портрет, и повежда хората си, на юг надолу по калните пътища към Портсмут и отвъд бурните морета, разбунени от пролетните вихри, към Франция.
Няколко седмици чакаме новини от Булон. Научаваме, че са слезли благополучно на суша и се подготвят да влязат в битка с френските части. Отново сме на косъм от война, с Едуард като командир по суша, а Томас — по море, но после кралят решава, че все още не е готов да се бие с французите, и нарежда на всички да се върнат. Казва, че Джон Дъдли и Едуард Сиймор трябва да се срещнат с френските дипломатически пратеници и да изготвят мирен договор.