Не мисля за малобройните англичани, които се опитват да защитят Булон. Не мисля дори за флотилията в мрачните морета при високите пролетни приливи. Мисля само, че молитвите ми са получили отговор от един грижовен Бог, Бог, който обича Томас заради дръзкия му кураж, както го обичам аз. Бог спаси Томас Сиймор, защото се молих за него с цялото си сърце, с цялото си греховно, жалко сърце, и отивам в параклиса, вдигам взор към кръста и благодаря на Бог, че няма да има война и смъртта отново не успя да покоси Томас.
Дворецът Уайтхол, Лондон
Пролетта на 1546 г.
Седя до масата си, заобиколена от книги, мастилото засъхва на върха на перото ми, докато се опитвам да намеря правилните думи, да открия как да изразя понятието за покорство пред Бог, което е такава централна и съществена част от вменения от Бог дълг на една жена, когато принцеса Мери влиза в стаята и ми прави реверанс. Дамите от свитата ми вдигат очи. Всяка от нас има книга или пише нещо, като че ли позираме за картина, изобразяваща благочестиви жени, но всички заставаме нащрек заради мрачното лице на принцеса Мери, която се приближава до масата ми и казва тихо:
— Може ли да говоря с ваше величество?
— Разбира се, принцесо — казвам вежливо. — Желаете ли да седнете?
Тя придърпва до масата едно столче и сяда начело на масата, за да може да се наведе към мен и да говори много тихо. Сестра ми Нан, вечно готова да ме предпазва от неприятности, казва: „Защо не ни почетете, принцесо Елизабет?“ и Елизабет застава на катедрата, поставя книгата си на нея, и предлага да превежда на място от латински на английски.
Виждам любящата усмивка, която Мери отправя към умната си малка сестра, а после тя се обръща отново към мен и лицето ѝ става сериозно.
— Знаехте ли, че баща ми е намерил съпруг за мен? — пита тя.
— Не знаех нищо конкретно — казвам. — Спомена преди известно време само за евентуален брак. Кой е?
— Мислех, че може да знаете. Предложено е да се омъжа за наследника на курфюрста.
— Кой? — питам, напълно объркана.
— Ото Хенри — казва тя. — Негово величество, баща ми, иска да сключи съюз с германските владетели срещу Франция. Бях много изненадана, но изглежда, че в крайна сметка е решил да вземе страната на германските лутерани срещу Испания. Ще бъда омъжена за лутеран и изпратена в Нойбург. Англия ще приеме лутеранството или, най-малкото, една изцяло реформирана религия.
Тя забелязва ужасеното ми изражение.
— Мислех, че ваше величество храни такива симпатии — казва предпазливо. — Мислех, че ще бъдете доволна.
— Може и да съм доволна от това, че Англия ще приеме изцяло реформираната религия, и от съюз с германските владетели, но съм потресена при мисълта за заминаването ви за Бавария. В страна, където може да избухне религиозен бунт, при положение, че баща ви е в съюз с техния император? Какво си мисли той? Това означава да ви изпрати в безспорна опасност, да се изправите пред заплахата от нашествието на собствения ви испански родственик!
— Смятам също, че от мен ще се очаква да приема религията на съпруга си — казва тя. — Той не възнамерява да защити вярата ми — поколебава се и добавя: — Вярата на майка ми. Знаете, че не мога да изневеря на паметта ѝ. Не зная какво да правя.
Това противоречи както на уважението към принцесата, нейната вяра и нейната църква, така и на традицията. Съпругите трябва да възпитават децата във вярата на съпруга си, но винаги им се позволява да запазят собствената си вяра.
— Кралят очаква от вас да станете лутеранка? — питам. — Протестантка?
Ръката ѝ се пъхва в джоба на роклята ѝ, където зная, че пази броеницата на майка си. Представям си хладните мъниста и изящно изсеченото коралово разпятие между пръстите ѝ.
— Ваше величество, почитаема майко, не знаехте ли за това?
— Не, скъпа. Той ми говореше за това като за един от плановете си; нищо повече. Не знаех, че е стигнало толкова далече.
— Смята да нарече този съюз Християнската Лига — казва тя. — Той ще я оглавява.
— Толкова съжалявам — прошепвам.
— Знаете, че ме заплашиха със смърт, ако не положа клетва за вярност към баща ми като Върховен глава на Църквата — прошепва тя. — Томас Хауард, старият херцог, заплаши да блъска главата ми в стената, докато омекне като печена ябълка. Укротиха ме така безусловно, както ако ме бяха нашибали с камшик. Лично папата ми изпрати съобщение, за да каже, че може да положа клетвата и той е готов да ми прости. Тогава измених на майка си, предадох вярата ѝ. Не мога да го направя отново.
Без да кажа и дума, намирам опипом ръцете ѝ и я прегръщам силно.