— Томас — казвам тихо.
— Любима — изрича той.
Не е нужно да казваме нищо повече. Това е като правене на любов — размяната на няколко думи, допирът на топла кожа, макар и през плътен ръкав, един негов поглед към развълнуваното ми лице, собственото ми усещане, че сега съм жива, а месеци наред съм била мъртва. Носила съм роклите на мъртви жени и самата аз съм била мъртва. Но сега отново се чувствам жива и изпълнена с копнеж. Изпитвам желание, някаква тръпнеща, безсловесна нужда, която ме кара да си казвам: ако можех да легна с него само веднъж, никога няма да искам повече. Ако можех да лежа под него само веднъж и да почувствам как тежестта на издълженото му тяло се отпуска върху мен, устата му върху моята, мириса му, гледката на тъмните косъмчета по тила му, изящната бронзова линия от ухото до ключицата му…
— Трябва да говоря с теб — казва той. — Ще седнеш ли тук?
Има трон, приготвен за краля, когато дойде, а до него — стол за мен, има и по-ниски столове за принцесите. Елизабет изтичва забързано напред, а после се усмихва и се изчервява, когато вижда Томас. Той дори не осъзнава присъствието ѝ, докато тя се извръща и се отправя обратно към мишените за стрелба с лък, взема един лък и заема позиция: поставя стрела върху тетивата и я опъва назад. Заемам мястото си, а той застава малко зад стола и се навежда, за да може да шепне в ухото ми, но и двамата сме с лице към моравата и към участниците, които изпробват тетивите на лъковете си, прицелват се, и хвърлят по няколко стръкчета трева във въздуха, за да проверят посоката на вятъра. Напълно видими сме за всички, изложени сме на показ. Скрити сме, макар и пред очите на всички.
— Не мърдай и не променяй изражението си — предупреждава ме той.
— Слушам.
— Предложиха ми съпруга — казва той тихо.
Примигвам: само толкова.
— Коя? — питам кратко.
— Мери Хауард, дъщерята на херцога на Норфолк.
Това е забележително предложение. Мери е вдовица на любимия незаконен син на краля, на когото той даде титлата херцог на Ричмънд. Ако момчето не беше умряло, можеше да бъде провъзгласено за Уелски принц и наследник на краля. Тогава Едуард не беше роден, а Хенри се нуждаеше от син; дори незаконен син щеше да свърши работа. След смъртта на Ричмънд кралят отказа да споменава името му, а Мери Хауард, малката овдовяла херцогиня, се върна да живее във великолепния замък на баща си във Фрамлингам. Когато тя посещава двора, кралят винаги я посреща сърдечно, тя е достатъчно красива да привлече грубоватата му галантност; но не знаех, че е имало предложения за втория ѝ брак.
— Защо Мери Хауард? — питам слисано. Някой ми се покланя, а аз се усмихвам и кимвам, приемайки поздрава. Няколко стрелци с лък започват да се подреждат за тренировъчни изстрели. Принцеса Мери се отправя към нас.
— За да могат семействата Хауард и Сиймор да забравят разногласията си — казва той. — Това предложение не е ново. Правили са го и преди, веднага след като тя овдовя. За да могат семейство Хауард да се сродят с принц Едуард. Принцеса Елизабет не е от достатъчно сигурно кралско потекло за тях.
— Значи не си се стремил към този брак?
Усещам в устата си вкус, горчив като сутрешния чай от седефче. Осъзнавам, че това е вкусът на ревността.
— Сега не се стремя към него — изтъква той.
Иска ми се да ощипя лицето си, което сякаш изтръпва. Искам да разтърся ръцете си и да затропам с крака. Чувствам се замръзнала, неподвижна като лед на трона си, докато принцеса Мери идва бавно към мен през моравата.
— Защо би се стремил? — питам.
— Такъв брак би бил изгоден — казва той. — Поредица от съюзи за обвързване на семействата. Печелим и техните съюзници: те са приятели с Гардинър и с всички, които мислят като него. Ще прекратим безкрайната борба за влияние над краля. Бихме могли да се споразумеем колко далече трябва да стигне реформата, вместо да я отвоюваме стъпка по стъпка. Освен това ще ми дадат цяло състояние заедно с нея.
Разбирам, че този брак е изгоден. Тя е дъщеря на херцог и сестра на Хенри Хауард, един от младите военачалници на краля, проявил безразсъдство при Булон, но все пак фаворит. Ако Томас се ожени за нея, тя ще дойде в двора, ще помоли да бъде моя дама. Ще трябва да го гледам как върви заедно с нея, танцува с нея, шепне ѝ. Тя ще иска позволение да напуска покоите ми по-рано, за да отиде в леглото му; ще замине от двора, за да отиде при него в Портсмут. Ще бъде негова съпруга; ще присъствам на сватбата ѝ и ще го чуя как дава обет да я обича и почита. Тя ще му обещае да бъде вярна и весела в леглото и на трапезата. Помислям си: никога няма да мога да го понеса. Знам, че съм длъжна.