— Какво казва кралят? — задавам най-важния, единствено важния въпрос.
Томас ми отправя крива усмивка.
— Казва, че ако Норфолк иска да даде съпруг на дъщеря си, не би било зле да избере мъж, толкова млад и здрав, че да я задоволи във всички отношения.
— Всички отношения?
— Това каза. Не се самоизмъчвай. Беше преди години.
— Но сега предложението за брак е подновено! — възкликвам.
Той се покланя, сякаш съм казала нещо остроумно в спор, в който всеки може да се включи.
— Така е.
— Какво ще правиш? — прошепвам.
— Какво желаеш? — отвръща той, насочил поглед към принцеса Елизабет. — Твой съм от все сърце и душа.
— Баща ми, кралят, ще дойде ли да гледа?
Принцеса Мери идва при нас и отвръща с кимване на поклона на Томас.
— Да, идва всеки момент — отвръщам.
Докато отивам на вечеря начело на дамите си същата вечер, подминавам Уил Сомърс. Той подхвърля топка във въздуха и я улавя в чаша — глупава малка игра. Поколебаваме се, когато минаваме край него.
— Бихте ли желали да опитате? — пита той принцеса Елизабет. — По-трудно е, отколкото изглежда.
— Не може да бъде — казва тя. — Виждам, че е просто едно улавяне.
Уил се обръща ѝ и дава чиста чаша и нова топка.
— Опитайте — казва.
Тя хвърля високо топката и уверено протяга чашата, докато топката пада. Улавя я умело, но плисналата от чашата вода я измокря.
— Уил Сомърс! — изкрещява тя и се хвърля към него. — Вир-вода съм! Удавена съм! Вие сте проклетник, и негодник, и измамник!
Вместо да побегне, Уил се свлича на ръце и колене и затичва надолу по галерията, плезейки се като непослушно куче. Елизабет мята чашата след него и го уцелва по задника. Уил надава вой, скача на едно стълбище, всички се смеем.
— Поне го улучихте — казвам ѝ. Нан ми подава кърпичка и аз попивам засмяното лице на Елизабет и дантелата на деколтето на роклята ѝ. — Платихте му със същата монета.
— Той е проклетник — казва тя. — И ще му изсипя нощно гърне върху главата следващия път, когато мине под прозореца ми.
Благородниците от двора ни чакат отвън пред залата. Кралят, уморен от стрелбата с лък, тази вечер ще се храни в покоите си.
— Какво има? — обръща се Томас Сиймор към Елизабет, виждайки влажната ѝ коса. — Да не сте ходили да плувате?
— Уил Сомърс и глупавите му игри — казва тя. — Но хвърлих една чаша и го улучих с нея.
— Да го извикам ли на дуел, за да защитя честта ви? — навежда той усмихнато лице към нея. — Ще ме приемете ли като свой странстващ рицар? Само кажете да, и съм ваш.
Виждам я как поруменява. Вдига поглед към него и остава безмълвна, като объркано дете.
— Ще ви повикаме — казвам, за да ѝ спестя неудобството.
Той се покланя.
— Ще вечерям с краля. Ще дойда в залата след вечеря.
Без нито дума повече дамите се подреждат по старшинство. Аз вървя пред всички, зад мен идва принцеса Мери, после Елизабет, след това дамите ми, поред, всяка на отреденото ѝ място. Вървим през препълнената зала, мъжете се изправят и ми се кланят, а жените правят реверанс. Отивам до подиума и управителят на моето домакинство ми помага да се настаня в големия си стол.
— Кажете на Томас Сиймор да дойде при мен, когато си тръгне от покоите на краля — казвам тихо.
Вечерята минава много по-бързо, отколкото когато кралят поръчва допълнителни порции и изпраща блюдата из цялата зала. След като всички са се нахранили, разчистват масите.
Томас Сиймор влиза през една странична врата, говори с един мъж, после с друг, а после се изправя до мен и пита:
— Ще танцувате ли, ваше величество?
— Не, след малко ще отида при краля — казвам. — Той в добро разположение на духа ли беше?
— Стори ми се, че е добре.
— Със сигурност ще ме попита дали сте още тук, дали ще останете по-дълго?
— Можете да му кажете, че заминавам за Портсмут утре.
Нан се отдръпва, за да не ни чува, а Катрин Брандън и няколко от другите дами се подреждат за танц.
— Какво мислиш? — пита Томас рязко. — За женитбата ми?
— Трябва да говоря за това, без никой да разбере какво чувствам — казвам. — Трябва да бъда с каменно лице.
— Длъжна си — казва той. — Нямаме избор.
— Нямаме избор и по въпроса за брака ти.
Обръщам се и му се усмихвам, сякаш съм подхвърлила някоя интересна реплика.
Той кимва вежливо, а после измъква от горния джоб на жакета си малка тетрадка, пълна със скици на корабни въжета и платна. Отваря я и ми я показва, сякаш съм поискала да я разгледам.