Катрин Брандън потропва на вратата на стаята ми, докато сменям роклята си, за да отида на вечеря, и пропъжда дамите с леко махване на ръка. Нан повдига вежди към мен в огледалото. Винаги е нащрек в очакване Катрин да подчертае, че се възползва от растящото благоволение на краля.
— Това е важно — казва Катрин кратко.
— Какво има? — питам.
— Том Хауард, вторият син на херцога, е призован да се яви пред Тайния съвет. Разпитват го. По религиозни въпроси.
Надигам се леко от мястото си, а после отново сядам.
— Религиозни въпроси — повтарям с равен тон.
— Пълно разследване — казва тя. — Тръгвах си от покоите на краля и вратата към залата на Тайния съвет стоеше отворена. Чух ги да казват, че Том ще трябва да отговаря на обвинения, и че епископ Бонър ще докладва от земите на семейство Хауард в Есекс и Съфолк. Заминал е там да събира доказателства срещу Том.
— Сигурна ли си, че става дума за Том Хауард? — питам, внезапно обзета от страх за мъжа, когото обичам.
— Да, освен това знаят, че е слушал проповеди и е изучавал текстове с нас. Епископ Бонър е преровил всички книги и документи в дома му.
— Едмънд Бонър, епископът на Лондон?
Това е човекът, който подложи на разпит Ан Аскю, влиятелен поддръжник на старата църква, изключително близък с епископ Гардинър, опасен човек, отмъстителен човек, безумец. Влиянието и властта ми го принудиха да освободи Ан Аскю, но малцина излизат от двореца на епископа, без да се признаят за виновни в посоченото от него престъпление. Малцина си тръгват невредими.
— Да, той.
— Чухте ли какво е имал да съобщи?
— Не — казва тя. Плясва с ръце в безсилното си раздразнение. — Кралят ме наблюдаваше. Трябваше да мина покрай вратата, не можех да спра и да подслушам. Чух само това, което ви казах. Това е всичко, което знам.
— Някой ще знае — казвам. — Някой ще ни каже. Повикайте Ан Сиймор.
Катрин изхвръква от стаята и чуваме как музиката на лютнята отвън рязко спира, когато Ан Сиймор оставя инструмента настрани и влиза, затваряйки вратата зад гърба си.
— Съпругът ви споменавал ли е нещо за разпит на младия Том Хауард? — пита я Нан без заобикалки.
— Том Хауард?
Ан поклаща глава.
— Е, вървете в покоите си и разберете какво си мислят, че правят членовете на съвета — казва Нан гневно. — Защото Едмънд Бонър търси еретици из земите на семейство Хауард, Тайният съвет разпитва Том Хауард по обвинения в ерес, а пък всички знаят, че е бил тук да слуша проповедите. Освен това много хора знаят, че Едмънд Бонър освободи Ан Аскю, защото нейно величество поиска това. Как така сега той има смелостта да разпитва друг наш приятел? Как така има дързостта да отиде в земите на рода Хауард и да задава въпроси за самите тях? Нима сме изгубили властта си, без да знаем? Или Гардинър се е обърнал срещу семейство Хауард? Какво става сега?
Ан мести поглед от моето бледо лице към гневното лице на Нан.
— Ще отида да разбера — казва тя. — Ще се върна веднага щом науча. Може да не успея да говоря с него до вечеря.
— Просто вървете — процежда Нан и Ан, която обикновено толкова изтъква собствената си значимост и никога не бърза да се подчини, излиза припряно от стаята.
Нан се обръща гневно към мен.
— Книгите ти — казва тя. — Книжата ти, новата книга, която пишеш.
— Какво за тях?
— Ще трябва да ги опаковаме и да ги изнесем от двореца.
— Нан, никой няма да претърсва моите покои за книжата ми. Лично кралят ми даде тези книги. Изучавам собствените му писания, собствените му коментари. Току-що завършихме съвместния си труд по литургията. Това е избрана от краля област за изучаване, не само от мен. Той подготвя съюз с лутеранските принцове срещу католическите крале. Извежда Англия от лоното на Римокатолическата Църква и я води към пълна реформа…
— Литургията, да — казва тя, прекъсвайки ме, забравила, обсебена от страх, уважението, което би трябвало да покаже. — Предполагам, че е безопасно да работиш по нея, стига да си напълно съгласна с него. Но какво ще кажеш за „Жалбата“? Какво ще кажеш за нея? Кралят ще сметне ли, че тя е съобразена с „Книгата на краля“? Тайната ти работа не е ли ерес, която противоречи на законите? Законите на Гардинър?
— Но законът постоянно се променя! — възкликвам. — Променя се отново и отново!
— Няма значение. Това е законът. И написаното от теб е извън закона.