Оставам безмълвна.
— Къде мога да изпратя книжата си? — питам. — Кое място е безопасно? Да ги изпратя ли на някого в града? На Томас Кранмър?
— На чичо ни — заявява тя. Виждам, че вече е мислила за това, че се страхува от доста време. — Той ще ги опази. Ще ги скрие и ще има куража да отрече съществуването им. Ще ги опаковам, докато си на вечеря.
— Не и бележките ми по проповедите! Не и преводът на Евангелията! Трябват ми. Тъкмо съм насред…
— Всичко — казва тя ожесточено. — Всичко. Абсолютно всичко без Кралската Библия и писанията на самия крал.
— Няма ли да дойдеш на вечеря?
— Нямам апетит — казва тя. — Няма да дойда.
— Невъзможно е да пропуснеш вечерята! — възкликвам, опитвайки се да бъда весела. — Ти винаги си гладна.
— Не хапвах нито залък в абатството „Сион“, когато живеех там с арестуваната Кити Хауард. Стомахът ми беше изпълнен със страх. И сега се чувствам по същия начин.
Кралят се храни в голямата зала пред хората си, изпраща на фаворитите си най-хубавите блюда, вдига чашата си в наздравица за приятелите си. Залата е претъпкана, защото всички членове на Тайния съвет са тук, събрали апетит за вечерята си от разпита на Том Хауард. Мнозина биха се радвали да видят как по-младият син на такова видно семейство бива хвърлен в безмълвието на тъмницата за известно време, а когато излиза, как гордостта на семейство Хауард е смирена. Оскърбените от постоянното издигане на бащата изпитват наслада да унижават сина. Поддръжниците на реформираната религия са доволни да наблюдават как един Хауард се гърчи. Привържениците на традицията насочват злобата си към пламенния млад любител на познанието. Един бърз поглед ми дава да разбера, че младият Том не е на вечеря: няма го нито на масата за младите приятели и спътници на краля, нито в долния край на масата на семейство Хауард. Къде ли може да бъде?
Баща му, херцогът на Норфолк, седи с напълно непроницаемо изражение начело на масата на семейството си: изправя се да вдигне тост за краля, когато той изпраща голям телешки бут; покланя ми се почтително. Няма как да узная какво минава през ума на стария човек. Той е ревностен поддръжник на старата църква, предан на литургията; но отхвърли собствените си убеждения и потегли срещу Поклонението пред Божията милост. Макар в сърцето си да подкрепяше поклонниците, които се бяха отправили да подкрепят старата църква, и се сражаваше под знамето с петте рани на Христос, херцогът обяви военно положение, пренебрегна факта, че те бяха помилвани от краля, и ги изби един по един в техните селца. Обеси стотици, навярно хиляди невинни мъже и отказа да позволи да бъдат погребани на осветена земя. На чиято и страна да е верността му, независимо кого обича, той не се интересува от нищо толкова много, колкото от това да запази мястото си до краля, втори по богатство и почести само след Хенри. Твърдо решен е неговият род да преуспее и да стане най-изтъкнатият в Англия.
Не мога да разбера защо такъв човек, главата на толкова знатен род, би продал родната си дъщеря в брак със семейство Сиймор. Първият ѝ брак беше с незаконния наследник на краля, не може да се прави сравнение. Както винаги, Томас Хауард сигурно мисли едно, а върши друго. Така че какво ли мисли, когато предлага този брак? Какво ще трябва да направи Томас Сиймор, когато стане зет на херцога?
И как може херцогът, съзнавайки, че вторият му син е разпитван от Тайния съвет, да яде от блюдата на краля, сякаш не изпитва страх? Как може Томас Хауард да мисли трескаво къде може да е синът му и в същото време спокойно да вдига наздравица за краля? Не мога да го разгадая. Не мога да преценя каква дълга, предпазлива игра играе в този двор на стари комарджии.
След вечеря ще има поетична драма с танцьори. Столът на краля с ниското столче за крака е поставен на подиума, а аз стоя до него. Придворните идват и си отиват, докато танцьорите влизат тържествено, Уил Сомърс отскача, за да не пречи, когато музикантите засвирват и танците започват.
Ан Сиймор идва и застава тихо до мен: музиката заглушава гласа ѝ. Навежда се, за да прошепне в ухото ми:
— Предложиха да освободят Том Хауард без обвинение, ако се съгласи да признае, че във вашите покои се проповядва ерес. Заплашиха го със съдебен процес за ерес, ако не им съдейства. Казаха, че им е нужно да узнаят от него само имената на хората, които проповядват в покоите ви, и какво казват те.
Усещането е като при падане от кон: всичко изведнъж започва да се случва много бавно, и между два такта на музиката аз разбирам как започна всичко това и как ще свърши. Сякаш дворът застива, малкият златен часовник в стаята ми застива, докато Ан Сиймор ми казва, че Тайният съвет повдига срещу мен обвинение в ерес, преследва ме за всяка моя дума. Том Хауард е просто стръв, която да ги отведе до мен. Той е първата стъпка. Аз съм целта.