В други дни се събуждам във ведро настроение, уверена, че кралят прави това, което самият той нарече пред мен най-добрият начин за управление: проявявай благосклонност към едната страна, а после към другата, дръж мислите си в тайна от всички, владей положението в битката между кучетата, и остави псетата да се бият пред теб. Уверявам се, че просто ме измъчва нарочно, както измъчва всички. Ще оздравее и ще ме повика, ще възхвали красотата ми и ще ми напомни, че не съм учена жена, ще ми подари диаманти, изтръгнати от кръста, който някой духовник е носил на гърдите си, ще ми каже, че съм най-сладката съпруга, която някой мъж е имал, и ще ме облече в роклята на друга жена.
— Джордж Благ е бил арестуван — казва ми Нан тихо, докато вървим към параклиса една сутрин. Стисва ръката ми, когато се спъвам. — Дойдоха за него снощи.
Джордж Благ е охранен необразован авантюрист, любимец на краля заради кръглото си грозно лице и ужасния си навик да пръхти от смях на всяка непристойна шега. Хората измислят шеги само за да чуят как Благ сумти от смях, изчервявайки се като роза, а накрая не успява да сдържи мощния си пръхтящ рев. Кралят го нарича „своето любимо прасе“, а Уил Сомърс умее прекрасно да имитира начина, по който реагира Благ, щом чуе някоя шега: имитацията е почти толкова забавна, колкото и същинското действие. Но сега няма да повтори този номер.
— Какво е направил? — питам.
Джордж Благ не е глупак, макар смехът му да е като грухтене на свиня. В сериозно настроение е идвал в покоите ми и е слушал проповедите. Говори малко, а мисли много. Не мога да повярвам, че някога би казал нещо, което може да оскърби краля; за краля той е другар в забавленията, а не философ.
— Казват, че говорил непочтително за литургията, а после започнал да пръхти от смях — прошепва Нан.
— Да пръхти от смях ли? — Поглеждам я неразбиращо — Но това е обичайният му номер; това забавлява краля.
— Сега е неуважение — казва тя. — И сега той е обвинен в ерес.
— Заради пръхтенето?
Тя кимва.
Джон Дъдли лорд Лайл, новоиздигнал се благородник и поддръжник на религиозната реформа, се прибира от Франция с мирен договор в джоба. През цялото време, докато Стивън Гардинър преговаряше с императора, стремейки се към мир с Испания, предавайки реформистите на смърт в замяна на подновен сърдечен съюз с папата, Джон Дъдли тайно се е срещал с френския адмирал и е изготвял споразумение, по силата на което ние си запазваме Булон за идните десетилетия, а французите ни плащат щедра сума в знак на покорство. Това би трябвало да е моментът на триумф за Джон Дъдли, за семейство Сиймор, за всички нас, които споделяме реформистката вяра. Спечелихме надпреварата за мир; сключихме мир с французите, а не с испанците.
Той идва в покоите ми да приеме поздравленията ми. Принцеса Мери е до мен, посрещайки храбро обрата на събитията, който отнема на Англия възможността за съюз със семейството на майка ѝ.
— Но, милорд, ако сключим мир с французите, тогава предполагам, че няма вероятност кралят да сключи новия си съюз с германските принцове и палатинския принц-електор?
Предполагам колко тревожно очаква отговора му бедната Мери зад заученото си безстрастно изражение.
— Наистина, негово величество няма да се нуждае от приятелството на германските принцове — отвръща Джон Дъдли. — Имаме надежден съюз с Франция, нямаме нужда от друг.
— Навярно няма да има годеж — прошепвам на Мери и виждам как руменината нахлува в лицето ѝ. Правя лек жест, за да ѝ позволя да застане встрани, и тя отива до прозоречната ниша да се овладее.
Веднага щом тя се обръща с гръб, усмивката изчезва от лицето на Джон Дъдли.
— Ваше величество, какво, в името Божие, става тук?
— Кралят арестува поддръжниците на реформата — казвам тихо. — Хората изчезват от двора и от лондонските църкви. В това няма логика. Един ден някой седи на вечерята, а на следващия вече е изчезнал.