— Само такива знам.
Изчакваме го да отмине.
— Опитай се да ѝ дадеш възможност да се измъкне, без да си навлечеш обвинения — казвам. — Тя е млада жена, пълна с живот. Не се стреми към мъченичество. Иска да се спаси, ако може. Просто ѝ дай начин. А аз ще се опитам да се срещна с краля.
— Какво прави той? — прошепва брат ми. — Какво цели с това? Нима се е обърнал срещу нас? Нима се е настроил срещу теб?
— Не зная — казвам. Поглеждам тревожното лице на брат си и осъзнавам с хладен ужас, че пет жени са седели тук, на същото това място, преди мен, и не са знаели дали кралят се е обърнал против тях, и ако е така, какво възнамерява да прави.
Когато вечерята приключва, изпращам Нан до покоите на краля да попита дали мога да се срещна с него. Тя се връща изненадана: ще ме пуснат да вляза. Бързо ми слага най-хубавата шапчица, изопваме полата на роклята ми, и втриваме розово масло в шията ми. Тя и Катрин ме придружават чак до спалнята на краля, стражите разтварят вратата и влизам вътре сама.
Там са сър Антъни Дени и епископ Гардинър. Доктор Уенди е в дъното на стаята с половин дузина камериери и слуги, застанали наоколо, които чакат да преместят краля от стола в леглото, както пожелае, да го настанят върху тоалетния му стол, или да му помогнат да седне в стола си на колела, за да може да влезе в залата си за аудиенции и да премине като огромна статуя от празнично шествие пред народа си.
— Милорд — казвам и правя реверанс.
Той ми се усмихва и ме повиква с жест да се приближа. Навеждам се и го целувам, без да обръщам внимание на вонята. Той обвива ръка около талията ми и ме притиска.
— Ах, Кат. Приятна ли беше вечерята за теб и придворните?
— Много ни липсвахте — казвам, настанявайки се на един стол до него. — Надявам се, че скоро ще се оправите достатъчно, за да се присъедините към нас. Струва ми се, че отдавна не сме се радвали на присъствието ви.
— Сигурен съм в това — казва той бодро. — Това беше просто пристъп на маларична треска, от която страдам от време на време. Доктор Уенди казва, че ще я преборя бързо като момче.
Кимвам въодушевено.
— Силата ви е забележителна.
— Е, лешоядите може и да кръжат, но още няма какво да клъвнат — посочва епископ Гардинър като една от хищните птици, и аз се усмихвам на ядосаното лице на епископа.
— Аз съм по-скоро като чучулига, която се извисява в небето да пее хвалебствия за вас — казва епископът с неумел хумор.
— Чучулига ли, ваше преосвещенство? — накланям глава настрани, сякаш за да огледам внимателно бялата му одежда и черния епитрахил. — По цвят напомняте повече на лястовица.
— Приемате Стивън за лястовица? — подхвърля Хенри, развеселен.
— Той пристига и внезапно настъпва лято — казвам. — Той е предвестник. Когато епископът е тук, настъпва най-доброто време, в което Тайният съвет може да проведе разследване. Време всички стари духовници да вият гнезда и да чуруликат под стрехите. Това е сезонът им.
— Не са ли тук за постоянно?
— Мисля, че студените ветрове на истината ще ги отвеят, милорд.
Кралят се разсмива. Стивън Гардинър е обзет от тиха ярост.
— Би ли желала той да се облече различно? — пита ме кралят.
Дръзка съм, окуражена от смеха му. Обръщам глава и прошепвам в ухото му:
— Не мислите ли, че на негова светлост ще му отива червеният цвят?
Червеното е цветът на кардиналските одежди. Ако Гардинър успее да върне страната в лоното на Рим, папата на мига би му връчил кардиналска шапка. Хенри се изсмива високо.
— Катрин, имаш по-остър ум от Уил! Какво ще кажеш, Стивън? Копнееш ли за червена шапка?
Устата на Стивън Гардинър е присвита.
— Това са сериозни въпроси — успява да каже той. — Не са шега. Не са подходящи за дами. Не са подходящи за ушите на съпруги.
— Той е прав — внезапно кралят е обзет от отегчение. — Трябва да позволим на нашия добър приятел да защити нашата църква от ерес и присмех, Кат. Това е моята църква, не тема за спор или шеги. Това са сериозни въпроси, не са подходящи за глупава подигравка. Няма нищо по-важно от тях.
— Разбира се — казвам предпазливо. — Разбира се, милорд. Всичко, което бих искала, е добрият епископ да разпита хората, които говорят против вашите реформи. Самите реформи не бива да се поставят под въпрос. Епископът едва ли иска да направим крачка назад, далеч от вашето разбиране, обратно към старите дни, преди да станете глава на църквата.
— Няма да направи това — казва кралят кратко.
— Параклисите за отслужване на литургии за душите на мъртвите…
— Не сега, Катрин. Изтощен съм.
— Ваше величество трябва да си почине — казвам бързо, като ставам от стола и го целувам по влажното от пот чело. — Ще заспите ли сега?