— Да — казва той. — Всички можете да си вървите — задържа хладните ми пръсти в горещата си хватка и казва: — Върни се по-късно.
Постаравам се да не хвърля тържествуващ поглед към Стивън Гардинър. Спечелих поне този рунд.
Този мой триумф, постигнат по такъв порочен начин, не е победа. Кралят е трескав и недоспал, импотентен и раздразнен от провала си. Макар че правя всичко, каквото иска от мен, разпускам косата си, свалям робата си, дори стоя, изгаряща от унижение, докато той прокарва ръце по цялото ми тяло, нищо не може да го възбуди. Отпраща ме, за да може да спи сам, а аз седя будна цяла нощ до огъня в стаята си и се питам къде в двореца е Ан Аскю, безсънна, както съм безсънна аз, уплашена, както съм уплашена аз, и дали дори изобщо има легло за нея тази нощ.
Следващият рунд се разиграва пред Тайния съвет и аз не мога да присъствам. Вратите към залата на Тайния съвет са затворени и двама кралски телохранители стоят на пост пред тях, с вдигнати пики.
— Тя е вътре — прошепва ми Катрин Брандън полугласно, докато подминаваме облицованата с дърво врата на път към градината. — Въведоха я тази сутрин.
— Сама?
— Била арестувана с бившия си съпруг, но казала, че той не означава нищо за нея и го освободили. Сама е.
— Знаят ли, че е проповядвала пред мен?
— Разбира се, и знаят, че миналия път сте повлияли на епископ Бонър да я освободи.
— Но не се боят от влиянието ми? Той се боеше тогава.
— Изглежда, че влиянието ви е намаляло — казва тя без заобикалки.
— Как така влиянието ми е намаляло? — питам настоятелно. — Кралят все още ме приема, все още ми говори нежно. Снощи ме повика в леглото си. Обеща ми подаръци. Всички знаци показват, че все още ме обича.
Тя кимва.
— Зная, че ви обича, но той може да прави всичко това и пак да не е съгласен с вярата ви. Сега е съгласен със Стивън Гардинър и херцога на Норфолк и всички други — Паджет и Бонър, Рич и Ризли.
— Но другите му лордове подкрепят реформата — възразявам.
— Само че не са в двора — възразява тя. — Едуард Сиймор е или в Шотландия, или в Булон. Той е толкова надежден командир, че вечно отсъства. Неговият успех е в наш ущърб. Томас Кранмър се е посветил на своите занимания в дома си. Не ви допускат при краля, когато е болен, а той е зле вече от седмици. Доктор Уенди не подкрепя реформата, както я подкрепяше доктор Бътс. За да задържите вниманието на краля, да поддържате интереса му към нещо, трябва да бъдете с него постоянно. Съпругът ми, Чарлс, казваше, че винаги стоял плътно до краля, защото винаги имало някой съперник, готов да заеме мястото му. Трябва да се постараете да бъдете до него, ваше величество. Трябва да настоявате да ви допуснат при него и да бъдете там по всяко време, за да представите нашата страна в спора.
— Разбирам. Опитвам се. Но как можем да защитим Ан Аскю пред Тайния съвет?
Тя ми подава ръка, докато слизаме по стълбите към градината.
— Бог ще я защити — казва. — Ако я намерят за виновна, ще помолим краля да я помилва. Можете да отведете при него всичките си дами, това ще му хареса, можем всички да паднем на колене. Но не можем да направим нищо за нея сега, докато е изправена пред Тайния съвет; само Бог ще я закриля там.
Тайният съвет се препира с младата жена от Линкълншър цял ден — при положение, че дискредитирането на Ан, слабо образована и още ненавършила трийсет години, не би трябвало да им отнеме повече от един миг. Стивън Гардинър, епископ на Уинчестър, и Едмънд Бонър, епископ на Лондон, спорят по теологични въпроси с младата жена, която никога не е влизала в университетска зала; но не могат да покажат къде тя греши.
— Защо биха ѝ отделили толкова много време? — питам настойчиво. — Защо просто не ѝ наредят да се върне при съпруга си, ако искат да ѝ затворят устата?
Крача нагоре-надолу из стаята си. Не мога да седя на едно място, за да чета или да разучавам текстове, но не мога да отида и да настоявам да отворят онези недостъпни врати. Не мога да оставя Ан там вътре сама с враговете ѝ, моите врагове, но също толкова невъзможно е да я спася. Не смея да отида при краля без покана. Надявам се да го видя преди вечеря, надявам се да е достатъчно добре, за да дойде на вечеря, но ми се струва непоносимо да чакам.
Отвън се чува шум и стражите отварят вратата пред брат ми и трима спътници. Обръщам се рязко.
— Братко?
— Ваше величество — той се покланя. — Сестро.
Колебае се, не може да говори. С крайчеца на окото си виждам как сестра ми Нан се изправя на крака, докато Катрин ѝ протяга ръка. Очите на Ан Сиймор се разширяват, тя разтваря устни и се прекръства.