Тишината сякаш се проточва с часове. Осъзнавам, че всички ме гледат. Бавно обхождам с поглед ужасеното лице на брат си, стражите до него. Бавно осъзнавам как всички мислят, че е дошъл да ме арестува. Чувствам как ръцете ми треперят и сключвам пръсти. Ако Ан ме е уличила в престъпление, Тайният съвет сигурно е издал заповед за ареста ми. Би могло да се очаква от тях да изпратят собствения ми брат да ме отведе в Тауър, като начин да изпитат верността му и да утвърдят падението ми.
— Какво искаш, Уилям? Изглеждаш много странно! Скъпи братко, за какво си дошъл?
Сякаш думите ми са освободили някакъв механизъм, часовникът на масата ми отмерва три часа със сребрист звън. Уилям влиза в стаята и стражите затварят със замах вратите зад него.
— Съвещанието приключи ли? — гласът ми е сподавен.
— Да — казва той кратко.
Виждам, че лицето му е мрачно и се подпирам с ръка на облегалката на един стол.
— Изглеждаш много сериозен, Уилям.
— Не нося добри новини.
— Кажи ми бързо.
— Ан Аскю е изпратена в затвора Нюгейт. Не успяха да я убедят да се отрече от убежденията си. Ще трябва да бъде изправена на съд като еретичка.
Стаята притихва и всичко сякаш се размива и кръжи като вихър пред очите ми. Вкопчвам се в облегалката на стола, за да се задържа права, и примигвам ожесточено.
— Отказала е да се покае?
— Повикаха възпитателя на принц Едуард да я убеди. Но тя им цитираше стих след стих от Библията, и доказа, че грешат.
— Не можа ли да я спасиш? — избухвам. — Уилям, нищо ли не можа да кажеш, за да я спасиш?
— Тя ме обърка — казва той нещастно. — Погледна ме в лицето и каза, че било голям позор за мен да я съветвам в разрез със собствените си познания.
Ахвам.
— Уличила те е, че мислиш като нея? Смята да назове хората, които мислят като нея?
Той поклаща глава.
— Не! Не! Много внимаваше с думите си: изключително много внимаваше. Не назова никого. Не спомена мен, не каза и дума срещу теб или твоите дами. Обвини ме, че я съветвам противно на собственото си знание; но не каза какво би могло да е това знание.
Срамувам се от следващия си въпрос.
— Някой спомена ли ме изобщо?
— Обвиниха я, че е проповядвала в покоите ти, а тя каза, че същото правят множество проповедници с много различни убеждения. Опитаха се да я накарат да назове хората от твоето обкръжение, които са нейни приятели — той внимава да гледа в пода, за да не може никой да каже, че се е спогледал с някого. — Тя отказа. Беше упорита. Не пожела да спомене имена. Беше ясно, сестро, съвсем ясно, че единственото, което искаха от нея, беше доказателство за уреждани от теб събирания, еретични събирания. Щяха да я освободят начаса, ако те беше назовала като еретичка.
— Искаш да кажеш, че искат мен, а не нея — изричам тихо с изстинали устни.
Той кимва.
— Беше очевидно. Очевидно за всички. Тя знае.
За момент замълчавам, опитвайки се да натикам страха си надолу в разбунтувания си стомах. Опитвам се да бъда смела, както беше смела Ан Болейн. Тя настояваше, че брат ѝ и приятелите ѝ са невинни.
— Има ли някакъв начин да успеем да издействаме освобождаването ѝ? — питам. — Трябва ли непременно да бъде изправена на съд? Да отида ли при краля да му кажа, че са я изпратили несправедливо в затвора?
Уилям ме поглежда, сякаш съм си изгубила ума.
— Кат… той вече знае. Не бъди глупава. Тук Гардинър не изпреварва желанията на краля; в този случай Гардинър само прави онова, което иска кралят. Лично кралят подписа заповедта за ареста ѝ, одобри изпращането ѝ на съд, нареди да бъде задържана в Нюгейт, докато я изправят на съд. Сигурно е подготвил указания за съдебните заседатели. Сигурно вече е решил.
— Един съдебен състав би трябвало да е независим!
— Но не е. Той ще им нареди каква присъда да издадат. Тя ще трябва да се изправи на съд. Ще бъде в безопасност единствено ако по време на процеса се отрече от убежденията си.
— Не мисля, че ще направи това.
— Нито пък аз.
— Какво ще стане тогава?
Той просто ме поглежда. И двамата знаем какво ще стане тогава.
— Какво ще стане с нас? — пита той отчаяно.
За моя изненада кралят идва в покоите ми с благородниците от свитата си и с няколко души от Тайния съвет, за да ни отведе на вечеря. Кралят отдавна не е бил достатъчно добре, за да ме отведе на вечеря. Влизат шумно, сякаш празнуват завръщането му в двора. Той не може да върви, дори не може да стои на разяждания си от язва крак, а пристига в стола си на колела, с изпънат пред тялото дебело превързан крак. Смее се, сякаш това е временно, незначително нараняване на турнир или лов, всички в двора следваме примера му, и също се смеем, сякаш очакваме да го видим как танцува утре или на следващия ден. Катрин Брандън казва, че ще си поръча подобен стол на колела и може да се включи в надбягване със столове с краля на арената за турнири, а той заявява, че това може да се направи и че утре ще имаме надбягване със столове. Уил Сомърс танцува пред него, докато го избутват в стаята, преструва се, че пада и е прегазен от неумолимо настъпващия огромен стол и едрия мъж, полуизлегнат в него.