Въпреки думите на Нан не успявам да заспя, и на другата сутрин карам камериерките си да нащипят бузите ми и да ми сложат руж, в опит да не изглеждам толкова изтощена. Не трябва да приличам на жена, която не може да спи от страх, защото знам, че придворните гледат. Всички знаят, че днес моята проповедница е в затвора Нюгейт; трябва да си давам вид на напълно безразлична. Отвеждам дамите си в параклиса, а после на закуска, сякаш сме в добро настроение, а самият крал, избутан вътре в стола си на колела, ме посреща пред вратата на голямата зала. Там, за мое удивление, през големите входни врати бодро влиза Джордж Благ, като възкръсналия от гроба Лазар, освободен от затвора, дебел и весел както винаги, човек, който бе обвинен в ерес, но той влиза забързано, за да се представи на краля, като приятел, който се завръща от приключение.
Лицето на Стивън Гардинър прилича буреносен облак. Зад него сър Ричард Рич гледа намръщено, докато този човек, хвърлен в затвора само защото е присъствал на проповедите в покоите ми, коленичи пред краля и вдига към него грейнало лице.
— Прасето! Моето прасе! — провиква се кралят, смее се и се навежда напред в стола си, за да издърпа Джордж на крака. — Ти ли си? Невредим ли си?
В радостта си Джордж изпръхтява, и Уил Сомърс моментално изпръхтява тържествуващо в отговор, сякаш стадо свине празнуват завръщането на Джордж. Кралят се смее гръмогласно; дори Уилям Паджет прикрива една усмивка.
— Ако ваше величество не беше толкова добър към своето прасе, досега трябваше вече да съм опечен! — ликува Джордж.
— Опушен като свинска сланина! — отвръща кралят. Обръща се в стола си и присвива очи към Стивън Гардинър. — Накъдето и да те отведе ловът на еретици, онези, които обичам, са свободни от подозрение — казва той. — Има граница, която очаквам да съблюдаваш, Гардинър. Не забравяй кои са приятелите ми. Никой мой приятел не може да бъде еретик. Да бъдеш обичан от мен, означава да си в лоното на църквата. Аз съм глава на църквата: никой, който ме обича, не може да бъде извън лоното на моята църква.
Тихо излизам напред и слагам ръка върху рамото на съпруга си. Заедно поглеждаме епископа, който арестува моите приятели, моя кралски телохранител, моите проповедници, моя книгопродавец и брата на моя лекар. Стивън Гардинър свежда очи пред погледа ни.
— Извинявам се — казва той. — Извинявам се за грешката.
Тържествувам при това публично унижение на Стивън Гардинър, а дамите ми ликуват заедно с мен. Джордж Благ е топло посрещнат обратно в двора с признанието на краля за обичта си към него, и изявлението на краля, че ще закриля онези, които го обичат. Приемам, че това трябва да ни успокои. Приливът, който течеше толкова силно в подкрепа на традицията и в ущърб на реформата, се е укротил, и сега се обръща, както става с истинските приливи и отливи, движени от невидима сила. Навярно това е лунното притегляне, както предполагат новите философи. В двора, където приливите сменят посоката си с обръщането на безизразното, кръгло като месечина лице на краля, знаем, че ние, привържениците на реформата, отново се надигаме като пролетен прилив, силен и висок.
— И така, как можем да издействаме освобождаването на Ан Аскю? — питам Нан и Катрин Брандън. — Кралят освободи Джордж Благ от обич към него. Явно отново се издигаме и печелим благосклонността му. Колко бързо можем да я освободим?
— Мислиш ли, че си достатъчно силна, за да действаш? — пита Нан със съмнение.
— Завръщането на Джордж показва, че кралят е стигнал със старите духовници толкова далеч, колкото иска. Сега отново се ползваме с благоволението му — казвам уверено. — Пък и във всеки случай трябва да рискуваме за Ан. Тя не може да остане в Нюгейт. Това е истински развъдник на болести и чума. Трябва да я измъкнем оттам.
— Мога да изпратя един от хората си да се увери, че е добре настанена и добре хранена — казва Катрин. — Можем да подкупим пазачите да ѝ позволят да разполага с известни удобства. Можем да уредим да я настанят в чиста килия и да ѝ доставяме както храна и топли дрехи, така и книги.
— Направете го — кимвам. — Но как можем да издействаме да я освободят?
— Какво ще кажеш за нашия братовчед Никълъс Трокмортън? — предлага Нан. — Той познава закона и е добър християнин, привърженик на реформираната вяра. Сигурно дузина пъти я е слушал как говори в покоите ти. Добре е да отиде и да види какво може да се направи, а можем да говорим и с Джоан, съпругата на Антъни Дени. Напоследък Антъни е постоянно при краля — сигурно знае дали Тайният съвет възнамерява да предприеме нещо срещу нея. Именно той ще занесе заповедта за процеса срещу нея за подпис на краля, или лично ще постави върху нея сухия печат. Той ще занесе на съдебните заседатели писмото на краля, ако той смята да продиктува присъдата. Сър Антъни знае всичко и ще каже на Джоан какво е планирано.