— Сигурна ли си, че той е на наша страна? — питам със съмнение. — Сигурна ли си, че е предан на реформата?
Нан прави малък жест с две ръце, сякаш претегля две кесии и сравнява тежестта им.
— Сърцето му е на страната на реформата, сигурна съм в това — казва тя. — Но подобно на всички ни той иска да си запази благоволението на краля. Няма да направи дори една стъпка, която би могла да настрои краля против него. Преди всичко друго, той е безсилен поданик в двора на…
— Един тиранин — прошепва Катрин дръзко.
— Крал — поправя я Нан.
— Но крал, който проявява благосклонност към нас — напомням им.
Обзета от нова увереност, отивам в покоите на краля преди вечеря и когато намирам него и благородниците му да обсъждат религиозни въпроси, изказвам мнението си. Много внимавам да не изглеждам дръзка или горда с начетеността си. Това не е трудно: колкото повече научавам, толкова по-сигурна съм, че имам много да уча; но поне мога да се включа в разговор с тези мъже, които са се заели с реформацията така, както други се занимават със стрелба с лък — за да угодят на краля и да си намерят занимание.
— Значи Том Сиймор няма съпруга — отбелязва кралят насред един от нашите разговори. — Кой би си го помислил?
Звукът на името му ми действа като истински удар.
— Ваше величество?
— Казах, че Том Сиймор няма съпруга — казва той, повишавайки тон, сякаш оглушавам. — Макар че дадох благословията си за женитбата, а семейство Хауард ми казаха, че тя ще се състои веднага.
Не ми хрумва какво да кажа. Зад краля виждам безстрастното лице на Томас Хауард, херцог на Норфолк, баща на Мери, която трябваше да стане съпруга на Томас.
— Някаква пречка ли имаше? — питам тихо, сякаш съм умерено изненадана.
— Предпочитанията на дамата, доколкото разбирам — кралят се обръща към херцога. — Отказа ли? Изненадан съм, че позволявате такива свободи на една дъщеря.
Херцогът се покланя с усмивка.
— Боя се, че тя не се възхищава особено на Томас Сиймор — отбелязва той. Стискам зъби, раздразнена от презрителния му тон. — Мисля, че не е сигурна в убежденията му.
Това е намек, че той е еретик.
— Ваше величество… — започвам.
Херцогът се осмелява да заговори, без да ме изслуша. Млъквам рязко, когато осъзнавам, че си позволява да ме прекъсва — мен, кралицата на Англия, — и че никой не му се е противопоставил.
— Всички от семейство Сиймор са известни с подкрепата си за реформирането на църквата — казва Норфолк, изсъсквайки „с“-то през липсващите си предни зъби като змия, каквато наистина е. — От лейди Ан в покоите на кралицата до негова светлост Едуард. Всички са много отдадени на познанието и четенето си. Мислят си, че могат да наставляват всички ни. Сигурен съм, че би трябвало да сме признателни, но дъщеря ми е по-привързана към традициите. Предпочита да отдава почит на Бог в църквата, която ваше величество създаде. Не се стреми към друга промяна освен тази, която нареждате — той замълчава. Тъмните му очи се стрелват за миг надолу, сякаш може да успее да изстиска някоя сълза в памет на зет си. — И обичаше Хенри Фицрой искрено — всички го обичахме. Не може да приеме друг мъж на неговото място.
Споменаването на незаконния му син събужда в краля прочувствени спомени.
— Ах, не говорете за него — казва той. — Непоносимо ми е да мисля за загубата си. Най-прекрасното момче!
— Не мога да си представя Томас Сиймор да заеме мястото на обичния ни Фицрой — заявява херцогът с унищожителен тон. — Това би било подигравка.
С нарастващ гняв чувам как старият човек обижда Томас и виждам, че никой не изрича дори една дума, за да го защити.
— Не, той не е мъжът, какъвто щеше да бъде нашето момче — съгласява се кралят. — Никой не би могъл да бъде.
Братовчед ми Никълъс Трокмортън се връща от Нюгейт с добри новини за Ан Аскю. Тя има много поддръжници в Лондон, и всеки час в малката ѝ стая пристигат топли дрехи, книги и пари. Със сигурност ще бъде освободена. Високопоставеността на покойния ѝ баща и богатството на съпруга ѝ работят в нейна полза. Проповядвала е пред някои от най-изтъкнатите граждани на Лондон и старейшините на града, а самата тя не е сторила нищо по-лошо от това да каже същото, което стотици други хора мислят. Съществува всеобщо убеждение, че кралят е предприел действия само за да сплаши по-гласовитите привърженици на реформата и да ги накара да замълчат, и че всички те, подобно на Том Хауард и Джордж Благ, ще бъдат освободени тихомълком през следващите няколко дни.