— Не можем просто да ги изхвърлим!
— Трябва да бъдат изпратени далече оттук.
— Къде смяташ да ги изпратиш? — питам.
— В Кендал — казва тя, назовавайки семейния ни дом. — Колкото е възможно по-далече.
— Та къщата едва се крепи!
— Тогава няма да търсят там.
— У теб ли е моят препис?
— И бележките ти, и копието на Катрин Брандън, и тези на Ан Сиймор, Джоан Дени и лейди Дъдли. Този нов закон завари всички ни неподготвени. Кралят превърна в престъпници всички ни само за една нощ.
— Но защо? — питам настоятелно. Готова съм да заплача от гняв. — Защо да обявява за незаконна собствената си Библия? Библията на краля! Как може да е незаконно да притежаваш Библия? Бог даде Словото на хората си, как може кралят да си го вземе обратно?
— Именно — казва тя. — Помисли си. Защо кралят би превърнал съпругата си в престъпница?
Улавям ръцете ѝ, отдръпвам я от сандъка, където завързва връвта на възли, и коленича до нея.
— Нан, ти си била в двора цял живот; аз съм само една жена от рода Пар от Кендал, израснала в Линкълн. Аз съм пряма севернячка. Не ми говори с гатанки.
— Това не е гатанка — казва тя с горчив хумор. — Съпругът ти е прокарал закон, който те превръща в престъпница и можеш да бъдеш изгорена на кладата. Защо би направил това?
Забавям се с изричането на отговора.
— Иска да се отърве от мен?
Тя мълчи.
— Нима искаш да кажеш, че този нов закон е насочен срещу мен, тъй като не могат да ме уличат в никакво друго престъпление? Да не би да намекваш, че са обявили Библията извън закона само за да обявят мен и дамите ми за престъпници? За да могат да предприемат действия срещу нас и да ни обвинят в ерес? Защото това е нелепо.
Не мога да разчета изражението на лицето ѝ — тя не прилича на себе си — и тогава осъзнавам, че се страхува. Устата ѝ се движи, сякаш не може да говори, челото ѝ е влажно от пот.
— Той идва за теб — е всичко, което казва. — Винаги действа по този начин. Той идва за теб, Кат, и не зная как да те спася. Опаковам Библии и горя книжа, но те знаят, че четеш и пишеш, и променят закона, изпреварвайки действията ми. Не мога да се погрижа да се подчиниш на закона, защото го променят по-бързо, отколкото ние успяваме да се подчиним. Не зная как да те спася. Заклех ти се, че ще го надживееш, и сега здравето му се влошава, но сега той идва за теб точно както…
Пускам ръцете ѝ и сядам на пети.
— Точно както какво?
— Точно както дойде за другите две.
Тя завързва на възел връзките около сандъка, отива до вратата и вика слугата си, който е бил с нас през целия ни живот. Посочва към сандъците и му нарежда да ги вземе веднага, да не ги показва на никого, и да потегли към дома ни, към Кендал в Уестморланд. Докато го гледам как вдига първата кутия, осъзнавам, че копнея да замина с него към онези пусти хълмове.
— Ще го заловят още в селото Излингтън, ако искат — казвам, докато човекът нарамва първия сандък и тръгва. — Няма да успее да се отдалечи на повече от един ден път с кон извън града.
— Знам това — казва тя с равен тон. — Но не знам какво друго да направя.
Поглеждам сестра си, която е служила на шест от кралиците на Хенри и е погребала четири.
— Наистина ли мислиш, че той прави това, за да ме вкара в капан? Че напълно се е обърнал против мен?
Тя не отговаря. Обръща към мен лице със същото непроницаемо изражение, което предполагам, че е показала пред Кити Хауард, когато тя е плачела, че не е направила нищо лошо, пред Ан Болейн, когато тя е настоявала, че може с увещания да се измъкне от опасността.
— Не знам. Бог да е на помощ на всички ни, Катрин, защото не знам.
Дворецът Хамптън Корт, Лондон
Лятото на 1546 г.
Състоянието на краля се влошава и това го прави нещастен. Съгласява се дворът да се премести в Хамптън Корт, далече от непоносимата горещина на града и опасността от болести, но не излиза в градината, нито на разходка с лодка по реката, нито дори на литургия в красивия дворцов параклис. Казват ми, че иска да почива тихо в покоите си, да говори със съветниците си. Отказва да идва да се храни, не иска да ме посещава в покоите ми. Не е нужно аз да идвам в неговите. Затворил се е и ме изолира, точно както отказваше да вижда Кити Хауард, когато я уверяваха, че е болен; но всъщност стоеше заключен в покоите си, тук, в същия този дворец, в Хамптън Корт, мрачно размишляващ върху нейните прегрешения, върху процеса, който ще скалъпи и екзекуцията, която ще нареди.