Но, също като Ан Болейн, която присъстваше на турнири и вечери и увеселения по случай майския празник, знаейки в същото време, че нещо не е наред, аз трябва да се появявам пред двора. Не мога да се оттегля и да се затворя в себе си като него. Намирам се в своя птичарник, храня птиците си, слушам безсмисленото им бъбрене и дребната им суетня, докато приглаждат перцата си, когато писарят ми Уилям Харпър потропва на вратата.
— Можете да влезете — казвам. — Влезте и затворете вратата. Пуснала съм две да летят свободно и не искам да избягат.
Той се снишава, когато едно канарче се спуска над главата му и идва до протегнатата ми ръка.
— Какво има, Уилям? — питам разсеяно, като разчупвам една пита със семена и давам трошици на красивото птиче. — Говори. Трябва да оставя тази малка красавица и да отида да се преоблека за вечеря.
Той хвърля поглед към Нан и Ан Сиймор, които седят на пейката в прозоречната ниша, една до друга: никоя от двете не се вълнува от прекрасните ми птички.
— Мога ли да говоря с вас насаме?
— За какво? — пита Нан безцеремонно. — Нейно величество трябва да отива на вечеря. Можете да кажете на мен какво има.
Той поклаща глава; гледа ме умолително.
— О, хайде, вървете, и извадете накитите ми и една шапчица — казвам нетърпеливо. — Ще дойда след миг.
Ние с писаря изчакваме вратата да се затвори зад тях и аз се обръщам към него. Той е вглъбен и сериозен човек, получил обучението си в манастир, и храни силна обич към старите ритуали. Сигурно е гледал половината книги в работната ми стая с благочестив ужас; не изпитва възхищение към новото познание. Държа го на работа, защото е много учен и начетен, може да превежда прекрасно и има изящен почерк. Когато искам да изпратя писмо на латински, той може да превежда и преписва само от една чернова с красив, плавен калиграфски шрифт. Никога не е изразявал несъгласие с нещо, което са казвали проповедниците в покоите ми, но един-два пъти съм го виждала как свежда глава и нашепва тиха молитва, като потресен монах в светско училище.
— Ето така! Няма кой да чуе, освен мен и птиците, а те не казват нищо — освен папагала, който говори ужасни богохулства, но само на испански. Какво има, Уилям?
— Трябва да ви предупредя, ваше величество — казва той сериозно. — Опасявам се, че враговете ви говорят против вас.
— Зная това — казвам кратко. — Благодаря ви за загрижеността, Уилям, но това вече ми е известно.
— Пратеникът на епископ Гардинър дойде при мен и поиска от мен да претърся работния ви кабинет за книжа — казва той с припрян шепот. — Каза, че ще бъда възнаграден, ако тайно препиша нещо и му го занеса. Ваше величество, мисля, че събират доказателства за съд срещу вас.
Птичката гъделичка дланта ми, докато пристъпва от крак на крак и кълве трохите. Не очаквах това предупреждение от Уилям. Не мислех, че ще се осмелят да стигнат толкова далече. Виждам, че потресеното ми изражение е отразено като в огледало на разтревоженото му лице.
— Сигурен ли сте, че е бил пратеник на епископа?
— Да. Каза ми, че събраното трябва да бъде отнесено на епископа. Нямаше как да сбъркам.
Извръщам се от него и отивам до прозореца: жълтокрилото канарче се е вкопчило в протегнатия ми пръст. Прекрасен летен ден е, слънцето тъкмо се спуска зад високите комини от червени тухли, бързолетите и лястовиците кръжат наоколо. Ако епископ Гардинър е готов да поеме такъв риск, възлагайки на един от служителите ми да открадне книжата ми, тогава сигурно е напълно уверен, че може да представи на краля доказателства срещу мен. Сигурно е напълно убеден, че едно оплакване от мен пред краля няма да стовари буря върху главата му. Сигурно е убеден, че ще намери нещо, което да докаже вината ми. Или, което би било по-лошо, навярно вече е събрал доказателства срещу мен и това е последният етап от тайно разследване: намирането на книжата, които да подкрепят лъжите.
— Трябвало е да бъдат занесени на епископа? Сигурен ли сте в това? Не на краля?
Лицето му е пребледняло от страх.