— Надявам се. Беше ужасна загуба.
— Ще отидете ли да видите краля? — пита той с много тих глас.
— Отивам при него всяка вечер.
— Изглежда много недоволен.
— Знам.
— Казах му, че тъй като женитбата ми с Мери Хауард няма да се осъществи, все още си търся съпруга.
Внимавам да не вдигна поглед към него. Той протяга ръка. Отпускам пръсти върху нея. Усещам силната му ръка, но не я стискам. Тръгвам до него, крачките ни спазват еднакъв ритъм. Ако пристъпя малко по-близо, бузата ми ще докосне рамото му. Не пристъпвам по-близо.
— Каза ли, че се надяваш на брак с принцеса Елизабет?
— Не съм. Той не беше в настроение за разговор.
Кимвам.
— Знаеш ли, в отказа на Мери Хауард имаше нещо, което все още не разбирам — казва той тихо. — Всички от рода Норфолк се съгласиха — най-големият син, Хенри Хауард, и лично старият херцог. Самата лейди Мери беше тази, която отказа.
— Не мога да си представя баща ѝ да позволи на една своя дъщеря да постъпи според желанието си.
— Не — казва той. — Вярно е. Би била принудена да се бори като дива котка, за да се противопостави на баща си и брат си, действащи заедно. Би била принудена да им се опълчи открито. Няма логика. Знам, че не храни неприязън към мен, а и бракът беше изгоден. Сигурно е имало нещо в условията за женитбата, което е било напълно неприемливо за нея.
— Колко неприемливо?
— Непоносимо. Невъобразимо. Противно.
— Но какво би могло да е такова нещо? Възможно ли е да знае нещо в твой ущърб?
Лукавата му усмивка проблясва.
— Нищо чак толкова сериозно, ваше величество.
— И въпреки това си сигурен, че самата тя е отказала? Отказала е решително?
— Надявах се, че ти може да знаеш.
Поклащам глава и казвам:
— Заобиколена съм от мистерии и тревоги. Проповедниците, които говореха в покоите ми, са арестувани, книгите, които кралят ми даваше да чета, са забранени, незаконно е дори да притежаваш Библията на краля, а приятелката ми Ан Аскю е преместена от затвора Нюгейт в Тауър. Дамите ми се измъкват от покоите ми — усмихвам се. — Днес следобед пуснах птиците си да отлетят.
Той хвърля поглед из стаята и се усмихва на някакъв свой познат, сякаш е във весело настроение.
— Това е много лошо.
— Наясно съм.
— Не можеш ли да говориш с краля? Една дума от него би възстановила положението ти.
— Ще говоря с него тази вечер, ако е в добро настроение.
— Пази те единствено любовта му към теб. Той наистина те обича още, нали?
Правя едва доловим жест на отрицание.
— Томас, не знам дали някога е обичал когото и да било. Не зная дали е способен да обича.
Двамата с Томас прекосяваме залата за аудиенции на краля, пълна с молители, правници, лекари и зяпачи, които следят стъпките ни, и с всяка крачка преценяват увереността ни. Той се поколебава пред вратата на личните покои на краля.
— Непоносимо ми е да те оставя тук — казва нещастно.
Стотици хора ни наблюдават, докато му отправям хладна усмивка. Протягам му ръката си.
Той свежда глава и докосва пръстите ми с топлите си устни.
— Ти си изключително умна жена — казва тихо. — Чела си и си мислила повече, отколкото повечето мъже там вътре. Ти си любяща жена, вярваш в Бог и говориш с Него далеч по-пламенно и искрено, отколкото те някога ще говорят. Със сигурност можеш да обясниш мислите си пред краля. Ти си най-красивата жена в двора, безспорно най-желаната. Можеш да разпалиш отново любовта му към теб.
Покланя се сдържано, а аз се обръщам и влизам в покоите на краля.
Потънали са в дискусия относно параклисите, в които се отслужват литургии за душите на мъртвите, и относно манастирите. За свое безмълвно удивление осъзнавам, че се споразумяват колко манастири и метоси — за чието затваряне бе платена такава висока цена и породи толкова мъка — може да бъдат отворени отново и възстановени. Епископ Гардинър вярва, че имаме нужда от манастири и метоси във всеки град, за да бъде страната мирна, а на хората да се предоставят религиозни грижи и утехи. Покварените пазарища, които търгуваха със страха и суеверието, които кралят с право затвори, сега следва да отворят отново врати, сякаш в Англия никога не е имало реформация. Смятат да се върнат към занятието с изгодната продажба на лъжи. Когато влизам, Стивън Гардинър тъкмо предлага възстановяването на някои параклиси и няколко поклоннически маршрута. Хитро намеква, че приходите могат да влизат направо в хазната, а не да минават през църквата — сякаш това гарантира светостта на възстановените ритуали. Казва, че е приемливо да вършиш Божа работа с печалба. Сядам тихо до Хенри, скръствам ръце в скута си, и слушам как този лукав човек предлага на страната възстановяването на суеверието и езичеството, за да могат бедните да бъдат ограбвани от богатите.