Нелепо, но въпреки това тази сутрин не чувам чиракът на пекаря да носи хляб от кухнята. Отвън пред личния ми кабинет е толкова зловещо тихо, че не дочаквам пристигането на придворните си дами; ставам, навличам робата върху голото си тяло, и отварям вратата да погледна навън. Отвън има половин дузина жени, три от тях държат рокли от кралския гардероб. Странно безмълвни са, а когато отварям вратата и заставам мълчаливо, гледайки към тях, те не възкликват: „Добро утро“ и не се усмихват. Мълчаливо се снишават в реверанс, а когато се изправят, не вдигат очи от пода. Отказват да ме погледнат.
— Какво става? — питам настоятелно. Оглеждам шестте, а после питам по-нетърпеливо: — Къде е Нан? Къде е сестра ми?
Никой не отговаря, но най-сетне Ан Сиймор излиза неохотно напред.
— Моля, позволете ми да говоря с вас насаме, ваше величество — казва тя.
— Какво има? — питам, като се връщам в спалнята си и ѝ правя знак да влезе. — Какво става?
Тя затваря вратата зад гърба си. В тишината чувам тиктакането на часовника си.
— Къде е Нан?
— Имам лоши новини.
— За Ан Аскю ли?
Веднага решавам, че ще я екзекутират. Че са сторили онова, което бяхме сигурни, че няма да направят. Че са я изправили на съд и набързо са издали осъдителна присъда, и ще я изгорят.
— Кажете ми, че не става дума за Ан? Да не би Нан да е отишла в Тауър да се моли с нея?
Ан поклаща глава.
— Не, става дума за дамите ви — казва тя тихо. — За собствената ви сестра. През нощта, след като сте си тръгнали от покоите на краля, Тайният съвет провел заседание, и са арестували сестра ви Нан Хърбърт; родственицата ви лейди Елизабет Тирит и братовчедка ви, лейди Мод Лейн.
Като че ли не я чувам.
— Какво казахте? Кой е арестуван?
— Придворните дами, които са ваши родственици. Сестра ви и вашите братовчедки.
— За какво? — питам глупаво. — По какво обвинение?
— Все още не им е повдигнато обвинение. Били са разпитвани цяла нощ, в момента все още ги разпитват. А кралските телохранители влязоха в покоите им, в личните покои на семействата им, които делят със съпрузите си, и в покоите им тук, във вашите апартаменти, и отнесоха книжата им; всичките им сандъци, всичките им книги.
— Преглеждат книжа?
— Търсят книжа и книги — потвърждава Ан. — Това е разследване за ерес.
— Тайният съвет обвинява дамите ми, братовчедките ми, родната ми сестра, Нан, в ерес?
Ан кимва, с безстрастно изражение.
Настъпва продължително мълчание. Усещам как коленете ми омекват под мен, и се отпускам на едно столче до решетката на огнището, където потрепва малък огън.
— Какво мога да направя?
Тя е толкова изплашена, колкото и аз.
— Ваше величество, не знам. Нали всичките ви книжа са изнесени от покоите ви? — хвърля поглед към писалището, където преди си водех бележки с такова удоволствие, където преди учех с такова вълнение.
— Всичките са изнесени. Вашите?
— Едуард ги отнесе в Улф Хол, когато тръгна за Франция. Предупреди ме — но не мислех, че ще стане толкова лошо. Ако беше тук… Писах му да се прибере у дома. Казах му, че епископ Гардинър има огромно влияние над Тайния съвет и че никой не е в безопасност. Казах му, че се опасявам за вас, че се боя за себе си.
— Никой не е в безопасност — повтарям.
— Ваше величество, щом могат да арестуват родната ви сестра, тогава могат да арестуват всяка от нас.
Внезапно се ядосвам, гневът ми се разпалва.
— Епископът се осмелява да нарежда на Тайния съвет да арестува сестра ми, Нан? Главната ми придворна дама? Съпругата на сър Уилям Хърбърт? Донесете ми роклята. Ще се облека и ще се срещна с краля.
Тя протяга ръка да ме възпре.
— Ваше величество… помислете… Това не е дело само на епископа. А и на краля. Той трябва да е подписал заповедта за ареста на сестра ви. Всичко това сигурно е станало с негово знание. Може да е дори по негово искане.
Повеждам дамите си към параклиса. Посрещаме с кураж случващото се, но две камериерки са изчезнали, а три дами отсъстват и придворните, подобно на глутница неспокойни хрътки, знаят, че нещо не е наред.
Благочестиво свеждаме глави за молитва. Набожно приемаме хляба. Тихо шепнем: „Амин! Амин!“, сякаш за да покажем, че в глупавите ни глави няма дори помен от представа какво всъщност е това: нафора или месо, хляб или Бог. Прехвърляме мънистата на броениците си; на шията си нося разпятие. Принцеса Мери коленичи до мен, но роклята ѝ не докосва крайчеца на моята. Принцеса Елизабет коленичи от другата страна и студената ѝ ръка пропълзява в хватката на треперещите ми пръсти. Тя не знае какво става, но знае, че нещо се е объркало много зле.