Практична както винаги, тя отива до бюфета, изважда кесията ми и търси сандък да опакова вещите ми. Ръцете ѝ се тресат толкова силно, че не може да завърти ключа в ключалката. Слагам двете си ръце на раменете ѝ, сякаш ако възпра Нан да се подготви за ареста ми, това ще попречи на кралските телохранители да дойдат, за да ме отведат.
— Лорд канцлерът има заповед да дойде за нея. Ще я отведе в Тауър. Не зная кога. Не знам кога ще бъде съдена.
При думата Тауър откривам, че коленете ми се подгъват и Нан ме отвежда до един стол. Навеждам се, докато замайването в главата ми отминава и Катрин ми дава чаша разреден ейл. Той има вкус на застояло. Представям си как Томас Ризли прекарва цяла нощ, изтезавайки Ан Аскю на дибата в Тауър, а после идва в покоите ми, за да ме отведе също там.
— Трябва да вървя — казва кратко Катрин. — Имам две момчета без баща. Трябва да ви оставя.
— Не си тръгвайте!
— Длъжна съм — казва тя.
Безмълвно, Нан кимва към вратата, за да каже на Катрин да си върви. Катрин прави много нисък реверанс.
— Бог да ви благослови — казва тя. — Бог да ви пази. Сбогом.
Вратата се затваря зад гърба ѝ и аз осъзнавам, че се е сбогувала с една умираща жена.
— Как научихте това? — обръща се Нан към доктор Уенди.
— Бях там, когато решаваха; приготвях сънотворната му отвара в дъното на стаята, а после когато превързвах крака му, лично кралят ми каза, че за стар човек като него не било никакъв живот да бъде поучаван от млада съпруга.
Вдигам глава.
— Казал е това?
Той кимва.
— Нищо повече от това? Не разполага с нищо друго срещу мен, освен това?
— Нищо повече. С какво би могъл да разполага? А после намерих заповедта, пусната на пода в коридора между спалнята му и личния му кабинет. Точно на пода до вратата. В мига, щом я видях, ви я донесох.
— Намерили сте заповедта? — пита Нан с подозрение.
— Да… — гласът му заглъхва. — Ах, предполагам, че някой сигурно я е оставил, за да я намеря.
— Никой не изпуска случайно заповед за арестуването на кралица — казва Нан. — Някой е искал да узнаем — тя започва да кръстосва из стаята, мислейки ожесточено. — По-добре да отидеш при краля — съветва ме тя. — Иди при Хенри сега, падни на колене, пълзи по пода като разкайваща се грешница, поискай прошка за грешките си. Поискай му прошка за това, че си говорила открито.
— Няма да подейства — възразява доктор Уенди. — Той е наредил да заключат вратите на покоите му. Не желае да я вижда.
— Това е единственият ѝ шанс. Ако успее да влезе, за да се срещне с него, и прояви смирение… повече смирение, отколкото коя да е жена на света е проявявала някога. Кат, ще трябва да пълзиш. Ще трябва да подложиш ръце под ботуша му.
— Ще пълзя — заричам се.
— Каза, че няма да я приеме — обажда се неловко докторът. — На стражите е заповядано да не я пускат вътре.
— Той се затвори и отказа да приеме Кити Хауард — спомня си Нан. — И кралица Ан.
Те мълчат. Местя поглед от единия към другия и не мога да измисля какво да правя. Мога да мисля единствено за това, че кралските телохранители идват и че ще ме отведат в Тауър и че двете с Ан Аскю ще бъдем затворнички в една и съща студена кула. Мога да отида до прозореца нощем и да я чуя как плаче от болка. Можем да чакаме смъртната присъда в съседни килии. Може да ги чуя как я извеждат, за да бъде изгорена. Тя ще ги чуе как строят ешафода за мен на моравата.
— А ако той може да бъде убеден да дойде при вас? — внезапно предлага доктор Уенди. — Ако мисли, че сте болна?
Нан ахва.
— Ако бихте могли да му кажете, че тя е потънала в ужасна скръб, че може да умре от скръб — ако се съгласите да му кажете, че тя пита за него, почти на смъртно легло…
— Като Джейн, след като роди — казвам.
— Като кралица Катерина, чиито последни думи бяха, че иска да го види — подсеща ни Нан.
— Безпомощна жена, обзета от отчаяние, почти мъртва от скръб…
— Би могло — съгласява се докторът.
— Можете ли да го направите? — питам го напрегнато. — Можете ли да го убедите, че отчаяно искам да го видя, и че сърцето ми е разбито?
— И че ще изглежда прекрасно, ако дойде; ако се покаже милостив?
— Ще опитам — обещава ми той. — Ще опитам сега.
Спомням си как Томас ми каза никога да не плача пред краля, защото той обичал женски сълзи.
— Съобщете му, че не съм на себе си от скръб — казвам. — Предайте му, че не мога да спра да плача.
— Побързайте — казва Нан. — Кога ще дойде Ризли да я арестува?
— Не знам.
— В такъв случай вървете сега.
Той отива до вратата, а аз се изправям и слагам длан върху ръката му.
— Не се излагайте на опасност — казвам, макар че копнея да му наредя да направи всичко, да каже всичко, което ще ме спаси. — Не се излагайте на опасност. Не казвайте, че сте ме предупредили.