— Ще кажа, че съм научил, че сте се поболяла от скръб — казва той. Вижда изопнатото ми лице и зашеметения ми поглед. — Ще му кажа, че ви е разбил сърцето.
Той се покланя, излиза от спалнята ми и отива в личните ми покои, където придворните дами вече се събират безмълвно и се питат дали ще бъдат призовани да дадат показания срещу още една от кралиците на Хенри, на поредния процес, чийто финал ще е смъртна присъда.
— Разпусната коса — нарежда рязко Нан. Оставя една камериерка да разплете косата ми, да я среши така, че да се спуска по раменете ми, и отваря вратата да нареди на друга да донесе най-хубавата ми копринена нощница с черните ръкави с прорези.
Връща се в стаята, докато две камериерки пристигат и оправят чаршафите на леглото и натрупват на купчина възглавниците.
— Парфюм — казва кратко, и те донасят стъкленица с розово масло и перце, за да разпръснат уханието по чаршафите.
Нан се обръща обратно към мен и казва:
— Сложи си руж на устните. Само малко. Капни си беладона в очите.
— Аз имам — казва една от дамите. Изпраща собствената си камериерка да изтича до покоите ѝ, докато моята дама влиза с нощницата ми.
Свалям обикновената си нощница и обличам копринената. Допирът ѝ до голата ми кожа е хладен. Нан завързва черните панделки на шията и чак до долу, но оставя най-горната разхлабена, така че малко от бледата ми кожа да се вижда на фона на тъмната коприна, и той да може да види закръгленото очертание на гърдите ми. Приглажда косата ми върху раменете и лъскавите букли проблясват на фона на тъмната нощница. Затваря съвсем леко капаците на прозорците, за да придаде на стаята тайнствено и интимно излъчване.
— Принцеса Елизабет трябва да седи отвън в личния ти кабинет и да чете писанията на краля — подхвърля тя през рамо, и някой изтичва да покани принцесата да заеме мястото си.
— Ще те оставим сама — казва ми тихо Нан. — Ще бъда тук, когато той влезе, а после ще изляза. Ще се опитам да накарам пажовете му да излязат заедно с мен. Нали знаеш какво трябва да правиш?
Кимвам. Усещам студ, облечена в копринената нощница, и се боя, че кожата ми ще настръхне и ще затреперя.
— Лягай в леглото — съветва ме Нан. — И бездруго се съмнявам, че можеш да стоиш права.
Тя ми помага да се покатеря в голямото легло. Уханието на рози е почти задушаващо. Тя издърпва нощницата надолу до стъпалата ми и я разтваря отпред, така че кралят да може да види стройните ми слаби глезени, съблазнителната извивка на прасеца ми.
— Не се дръж прекалено прелъстително — казва тя. — Всичко трябва да е негова идея.
Облягам се на възглавниците и тя спуска една къдрица на рамото ми, така че да се откроява върху бялата ми кожа.
— Това е отвратително — отбелязвам. — Аз служа на познанието и съм кралица. Не съм развратница.
Тя кимва, сухо и незаинтересовано, като свинар, който води женската свиня при мъжкия:
— Да.
Чуваме трополенето на стола на краля по дървения под на залата за аудиенции, а после вратите към личния ми кабинет се отварят. Чувам как дамите се изправят да го поздравят, и неговото смутено „добро утро“ към всички и поздрава му към принцеса Елизабет, която е достатъчно благоразумна да стои със сведена глава и да си придава благочестиво изражение.
Стражите му отварят вратата на спалнята ми и избутват краля вътре, със сковано изпънат пред тялото му превързан крак. От него в стаята нахлува мирис на воняща плът.
Раздвижвам се леко, сякаш се опитвам да се надигна, но падам назад, твърде слаба и зашеметена при вида му. Обръщам покрито със следи от сълзи лице към него, докато Нан хваща пажовете и ги задърпва заднешком през вратите, после кимва на стража да затвори вратите след нас двамата. За миг кралят се озовава насаме с мен.
— Докторът каза, че си много болна? — пита навъсено.
— Не е бивало да ви тревожат… — гласът ми замира в лек хлип. — За мен е такава чест, че сте склонили да дойдете…
— Разбира се, че ще дойда да видя съпругата си — казва кралят, ободрен от мисълта за собствената си съпружеска преданост, с очи, приковани в краката ми.
— Толкова сте добър към мен — прошепвам. — Затова бях толкова…
— Толкова какво, Кейт? Какво става?
Запъвам се. Наистина не ми хрумват думи, които е най-вероятно да пробудят съжалението му.
Заявявам направо:
— Ако съм ви разочаровала, искам да умра.
Внезапно почервенял, той добива израза, който се появява на лицето му, когато изпитва сексуална наслада. За късмет случайно съм улучила тъкмо думите, които му доставят по-голяма наслада от всичко друго, а досега не го знаех. В отчаянието си съм попаднала точно в сърцевината на желанието, което будят у него жените.