Поклащам глава. Мисля, че е изпаднал в пристъп на старческо оглупяване. Трябва да изтърпя и това.
Той ми прави знак да дойда до леглото.
— Ела малко по-близо.
Ставам от стола си и отивам до леглото. Движа се грациозно, като жена. Изминавам няколкото стъпки с високо вдигната глава, като кралицата, каквато съм. Мисля си, че той със сигурност не може да поддържа тази игра, тази преструвка, че съм дете, което трябва да бъде нахокано, но после започва да ми се струва, че може. Той хваща ръката ми и ме придърпва малко по-близо до леглото.
— Мисля, че си чела книги, които Стивън Гардинър би определил като еретични, лошо дете такова.
Отварям широко очи, сякаш за да го уверя в невинността си.
— Никога не бих престъпила желанията на ваше величество. Стивън Гардинър никога не ме е обвинявал и не разполага с доказателства срещу мен.
— О, обвини те — казва той и се киска, сякаш това е забавно. — Можеш да бъдеш сигурна в това! Обвини и приятелите ти, и онова момиче, проповедницата, и всъщност разполагаше с всички свидетелства, които са му нужни, за да ми докаже — да докаже дори пред съдебни заседатели, Кейт! — че ти, уви, си много непослушно малко момиче.
Опитвам се да се усмихна:
— Но аз обясних…
Виждам проблясването на раздразнението му.
— Всичко това няма значение. Казах, че си непослушно момиче и мисля, че трябва да бъдеш наказана.
Моментално помислям за Тауър и ешафода, който могат да построят на моравата. Сещам се за дамите си и проповедниците, които са говорили пред мен. Представям си Ан, чакаща в Тауър да бъде освободена от мъките си.
— Наказана ли?
Той посяга през огромното си като буре тяло и протяга към мен лявата си ръка. Поемам я и той ме тегли грубо, сякаш иска да ме издърпа през леглото.
Поддавам се.
— Ваше величество?
— Коленичи на леглото — казва той. — Това е наказанието ти — вижда ужасеното ми лице и се засмива толкова бурно, че започва да кашля, а в свинските му очички избиват сълзи. — О! Да не би да си мислеше, че ще те обезглавя? О, Господи! О, Господи! Какви глупачки са жените! Застани на колене пред мен.
Събирам полите на роклята си в свободната си ръка и коленича на леглото до него. Той пуска ръката ми сега, когато съм застанала там, където иска да бъда, коленичила до него: вонята от болния му крак лъхва нагоре в лицето ми. Долепям длани една до друга, сякаш за да положа клетва за вярност.
— Не, не това — казва той нетърпеливо. — Не искам да молиш за прошка. Застани на четири крака. Като куче.
Стрелвам лицето му със слисан поглед и виждам, че е сгорещен и напрегнат. Говори сериозно. Когато се поколебавам, виждам как погледът му става суров.
— Веднъж вече ти казах — изрича той тихо. — Отвън има стражи и баржата ми ще те отведе в Тауър тази вечер, стига да кажа само една дума.
— Зная… — казвам бързо. — Просто не знам какво искате да направя, милорд съпруже. Бих направила всичко за вас, знаете това. Обещах да обичам…
— Казах ти какво да направиш — посочва той, съвсем спокойно. — Застани на четири крака като куче.
Лицето ми гори от срам. Заставам на четири крака върху леглото и свеждам глава, за да не съм принудена да виждам примесеното с възбуда триумфално изражение на лицето му.
— Повдигни си нощницата.
Това е прекалено.
— Не мога — казвам, но той се усмихва.
— Над задника — казва той. — Повдигни си нощницата, така че задникът ти да е разголен като на блудница от Смитфийлд.
— Ваше величество…
Той вдига дясната си ръка, сякаш за да ме предупреди да замлъкна. Поглеждам назад към него, питам се дали смея да му се противопоставя.
— Баржата ми — прошепва той. — Тя чака.
Бавно издърпвам нощницата си нагоре до кръста, събирам с пръсти хладната коприна. Тя се набира около талията ми, оставяйки ме гола от кръста надолу, на четири крака върху леглото на краля.
Той се размърдва в завивките и за един ужасен момент решавам, че се опипва, възбуден от голотата ми, и че ще съм принудена да правя по-ужасни неща. Но той изважда камшик, къс камшик за езда и ми го показва, поднасяйки го към пламналото ми лице.
— Виждаш ли? — пита. — Не е по-дебел от малкия ми пръст. Законите на страната, моите закони, казват, че един съпруг може да бие жена си, ако пръчката не е по-дебела от пръста му. Виждаш ли, че това е тънък малък камшик, който мога законно да използвам върху теб? Разбрахме ли се?
— Ваше величество не би…
— Такъв е законът, Катрин. Като закона за ереста, като закона за държавната измяна. Разбираш ли, че аз съм законодателят и блюстителят на закона и че нищо не се случва в Англия без моята воля?
Краката и задникът ми са студени. Навеждам глава към вонящите завивки на леглото.