Ще има пиршество. Мирисът на печащо се месо се просмуква нагоре през дъските на пода от кухнята, разположена точно под тези стаи, от часове. Всички се подреждат зад нас в строг ред по старшинство, в зависимост от титлата и положението си. Виждам как съпругата на Едуард Сиймор, аристократката с остри черти и остър език, подбелва очи и отстъпва назад, когато трябва да ми даде път. Прикривам една триумфална усмивка. Ан Сиймор може да се научи да ми прави реверанс. Родена съм Пар, от уважавано семейство в Северна Англия, после бях младата съпруга на мъж от дома Невил — добро семейство, но далече от двора и славата, а сега Ан Сиймор трябва да ми прави път като на новата кралица на Англия, най-високопоставената жена в Англия.
Когато влизаме в голямата зала, придворните стават на крака и ръкопляскат, докато кралят се усмихва широко надясно и наляво. Отвежда ме до мястото ми. Сега столът ми е малко по-нисък от неговия, но по-висок от онзи на лейди Мери, която на свой ред седи по-високо от малката лейди Елизабет. Аз съм най-видната и най-богатата жена в Англия до смъртта си или изпадането си в немилост — в зависимост кое от двете ще дойде първо. Оглеждам се из стаята, пълна с ликуващи хора и усмихнати лица, докато виждам как сестра ми, Нан, невъзмутимо отива да седне начело на масата за дамите на кралицата. Кимва ми насърчително, сякаш за да каже, че е тук, че бди над мен, приятелите ѝ ще докладват какво казва кралят в тесен кръг, съпругът ѝ ще му каже добри думи за мен. Аз съм под закрилата на семейството си, изправено срещу всички други семейства. Очакват от мен да убедя краля да продължи реформирането на църквата, и да им спечеля богатство и положение, да намеря служби и поземлени владения за децата им. В замяна те пазят репутацията ми, възхваляват ме повече от всички останали, и ме защитават от враговете ми.
Не търся с поглед никой друг; не се оглеждам за Томас. Знам, че той вече е далеч. Никой никога няма да може да каже, че съм търсила с поглед тъмнокосата му глава, живия поглед на кафявите му очи, някоя потайна усмивка. Никой никога няма да може да каже, че съм го търсила умишлено, защото никога няма да го направя. В дългите си нощи на молитва се заставих да разбера, че той вече никога няма да бъде тук: съвършен силует, застанал на някой праг, или наведен над маса за хазарт, смеещ се; винаги ставащ пръв да танцува и оттеглящ се последен да си легне, отекващият му смях, бързият му, вежлив поглед към мен. Отказала съм се от намерението си да се омъжа за него, както се отказах и от страстта си по него. Приучих душата си на примирение. Може да не го видя никога повече, и няма никога да го търся.
Други жени преди мен са правили това, а и жените, които идват след мен, ще познаят това изтръгване на най-съкровеното желание на едно сърце. Това е първата задача на една жена, която обича един мъж, но се омъжва за друг, и зная, че не съм първата жена в света, която е била принудена да откъсне любовта от сърцето си, а после да се преструва, че не е ранена. Една съпруга, направлявана от Бог, често трябва да се откаже от любовта на живота си, и аз не съм направила нищо повече и нищо по-малко. Отказала съм се от него. Мисля си, че сърцето ми е разбито, но принесох отломките в дар Богу.
Това не е първият ми сватбен ден, нито дори вторият, но въпреки това се ужасявам от нощта, сякаш съм девица, промъкваща се нагоре по тъмните стълби на замък с поклащаща се свещ в ръка. Пиршеството продължава цяла вечност, тъй като кралят поръчва още блюда и слугите идват тичешком от кухнята с огромни златни подноси, отрупани с храна, вдигнати на нивото на раменете им. Внасят цял куп пауни с разперени опашки, изпечени и върнати в кожата и оперението си, така че великолепните пера блещукат в светлината на свещите на масата пред нас. Прислужникът, който поднася храната, отделя окървавената вътрешна кожа, синият врат в преливащи се цветове се отмята на една страна като този на обезглавена красавица, а мъртвите очи, заменени с черни стафиди, блестят, сякаш още търсят милост. Разкриват трупа, кралят нетърпеливо присвива пръст и слугите поставят върху златната му чиния голям тъмен къс месо от гърдите. Донасят поднос с чучулиги: мъничките телца са натрупани като купчина жертви от Поклонението пред Божията милост, безбройни, безименни, задушени в собствен сос. Носят плата с дълги резени от гърдите на уловени с примки чапли, задушено заешко, потопено в големи купи, зайци, изпечени в пайове под златиста коричка. Поднасят на краля ястие след ястие и той си взема голяма порция и с махване на ръка нарежда да разнесат останалото из залата за любимите му приятели.