— По цялото ми тяло е — казвам със сдържан гняв. — Но трябва да поспя. Не мога да понеса…
Тя изхлузва роклята си и се пъхва в леглото. За пръв път в живота си си лягам, без да коленича до леглото, за да се помоля. Тази вечер нямам думи, чувствам се далече от Бог. Плъзвам се между хладните чаршафи. Нан гаси свещта с бързо духване и мракът плъзва към нас от сенките в стаята и аз едва различавам очертанията на дървените капаци, обагрени от предутринната светлина. Дълго лежим в безсънно мълчание. Малкият ми сребърен часовник удря четири. Тогава тя се обажда:
— Причини ли ти болка?
— Да — казвам.
— Нарочно ли?
— Да.
— Но си помилвана?
— Той искаше да пречупи духа ми и мисля, че го стори. Не ме разпитвай повече, Нан.
Спим неспокойно, на пресекулки. Не сънувам тъмния замък и жената с изтръгнатите крайници, нито мъртвите съпруги зад залостените врати. Случи ми се едно от най-лошите неща, които могат да се случат на една горда жена, вече не е нужно да се боя от сънищата си. Когато на сутринта идват камериерките с легена гореща вода, ме намират да смъквам изпоцапаното си бельо и аз нареждам да ми приготвят банята. Искам да премахна от кожата си и от косата си мириса на гноящата рана на крака му. Искам да махна зловонния вкус от устата си. Чувствам се осквернена, чувствам се противна и мръсна, сякаш никога няма да мога да се измия. Зная, че съм сломена.
След като ме посрами, кралят се е разведрил и здравето му се е възстановило. Изведнъж се оказва, че той се чувства достатъчно добре, за да се храни заедно с придворните, а днес следобед го изкарват със стола му на колела в градината, и аз вървя до него. Нан, лейди Тирит и малката лейди Джейн Грей вървят заедно с мен, останалите ми дами крачат бавно зад нас, а кралят държи ръката ми, докато вървя до стола. В центъра на личната градина на краля има бук с разперени клони, той спира стола в сянката, после някой ми донася столче да седна до него. Предпазливо се отпускам на седалката. Той се усмихва, забелязал, че не мога да седна, без да изпитам болка.
— Развеселен сте, милорд съпруже?
— Сега ще видим една пиеса.
— Пиеса ли? Тук?
— Всъщност да. А когато свърши, можете да ми кажете заглавието.
— С гатанки ли говорите, милорд? — питам. Чувствам как страхът ми се усилва.
Желязната портичка към личната кралска градина изскърцва леко, отваря се широко, и вътре тичешком влизат огромен брой стражи и се стълпяват в малката градина. Поне четирийсет са, в ярките ливреи на кралските телохранители. Изправям се на крака. За момент си помислям, че има метеж срещу краля и той е в опасност. Оглеждам се за пажовете, които го изтикаха тук със стола му на колела, за благородниците от свитата. Никой не е достатъчно близо, за да бъде повикан. Заставам пред него; ще трябва да го защитя от това, което се задава, каквото и да е то. Ще трябва да го спася, ако мога.
— Чакай — предупреждава ме той. — Не забравяй, това е пиеса.
Това не са изменници. Следвани са от лорд Ризли с навито писмо в ръка. Мрачното му лице сияе тържествуващо. Приближава се към мен с усмивка и разгъва писмото, показвайки ми печата, кралският печат. Това е заповед за ареста ми.
— Кралица Катрин, позната като Катрин Пар, арестувана сте за държавна измяна и ерес — казва той. — Ето заповедта. Трябва да дойдете с мен в Тауър.
Останала съм без дъх. Хвърлям изпълнен с болка поглед към съпруга си. Той сияе. Помислям си, че това е най-голямата шега, най-великата поетична драма, която някога е представял. Той прекърши духа ми, а сега ще ми прекърши врата и аз не мога да възроптая, не мога да изтъкна невинността си. Не мога дори да го помоля за милост, защото не мога да дишам.
Дори зрението ми е замъглено, макар да виждам как Нан тича към нас през тревата с разкривено от страх лице. Зад нея малката Джейн Грей се поколебава, пристъпва напред, дръпва се назад, а лорд Ризли размахва заповедта и повтаря:
— Трябва да дойдете с мен в Тауър, ваше величество. Незабавно, ако обичате — лицето му е оживено. — Моля ви, не ме карайте да нареждам да ви отведат със сила.
Обръща се към краля и коленичи пред него.
— Дойдох. Ще постъпя съгласно заповедите ви — казва Ризли, от гласа му се процежда задоволство. Изправя се отново и се готви да кимне на стражите да ме обкръжат.
— Глупак! — изревава Хенри с пълен глас. — Глупак! Негодник! Изпечен лъжец! Звяр! Глупак!
Ризли отстъпва пред внезапната буйна ярост на краля.
— Какво?
— Как се осмелявате? — пита настойчиво Хенри — Как смеете да идвате в собствената ми градина и да оскърбявате кралицата? Любимата ми съпруга! Полудял ли сте?
Ризли отваря и затваря уста като някоя от охранените риби в езерцата с шараните.