— Кой е този човек? — питам Катрин Брандън, когато тя застава зад стола ми.
Тя се надвесва напред, за да може да говори тихо в ухото ми.
— Това, ваше величество, е Хурон Бертано. Очевидно е пратеник на папата.
Едва не изпищявам.
— На папата ли?
Тя кимва със стиснати устни.
— Папата е изпратил свой представител, тук? В нашия двор? След всичко, случило се преди?
— Да — казва тя кратко.
— Това е невъзможно — казвам припряно. Кралят от години е отлъчен от църквата. Нарече папата антихрист. Как е възможно сега да посреща неговия пратеник?
— Очевидно папата възнамерява да приеме английската църква отново в лоното на Рим. Само трябва да се споразумеят за подробностите.
— Връщаме се към римокатолицизма? — прошепвам слисано. — След всички страдания? Въпреки напредъка, който постигнахме, въпреки жертвите?
— Не сте ли гладна, любов моя? — избоботва Хенри от лявата ми страна.
Обръщам се бързо и се усмихвам.
— О, да — казвам.
— Еленското месо е превъзходно — той кимва на прислужника, който поднася храната. — Дайте на кралицата още еленско.
Мълча, докато сервират тъмното месо в златната ми чиния и сипват гъстия тъмен сос.
— Месото на кошутата винаги е по-сладко от това на самеца — намига ми Хенри.
— Радвам се да видя, че сте в такова добро настроение, милорд съпруже.
— Забавлявам се с една игра — казва Хенри. Погледът му проследява моя, насочен към пратеника на папата, който седи тихо на масата и се храни с наслада. — И единствен аз разбирам играта.
— Трябва да ви поднеса поздравления — казва ми Едуард Сиймор тихо, докато свитата ми се разхожда край реката, преди денят да е станал прекалено горещ. Негова светлост се е прибрал от Булон, най-сетне освободен от командването, и отново упражнява влиянието си в Тайния съвет. Лорд Ризли не се е съвзел, след като беше нахокан в градината на краля, Стивън Гардинър е много сдържан, папският пратеник си замина, получавайки само съвсем смътни обещания, и всички се надяваме, че силите на реформата отново тихомълком вземат надмощие. Би трябвало да се радвам.
— Така ли?
— Постигнахте нещо, което никоя предишна съпруга не е успявала.
Хвърлям поглед наоколо, но няма вероятност Едуард Сиймор да прояви недискретност, а никой не слуша.
— Нима?
— Предизвикахте недоволството на краля, а после спечелихте прошката му. Вие сте умна жена, ваше величество. Опитът ви е единствен по рода си.
Свеждам глава. Не мога да говоря за това. Опозорена съм. Неизказано опозорена съм. А Ан Аскю е мъртва.
— Вие се справяте с него — казва той. — Вие сте забележителен дипломат.
Мога да почувствам как поруменявам при спомена. Не е нужно Едуард да ми напомня за онази нощ. Никога няма да я забравя. Имам чувството, че никога няма да се съвзема от унижението на преживяното. За мен е непоносимо Едуард дори да предполага какво съм направила, за да накарам краля да скъса заповедта за арестуването ми.
— Негово величество е милостив — казвам тихо.
— Нещо повече — казва Едуард. — Той променя мнението си. Няма да има повече изгаряния на клада за ерес. Настроението в страната се обърна срещу тези присъди, и кралят се обърна заедно с тях. Казва, че Ан Аскю е трябвало да бъде помилвана и че тя ще бъде последната. Това се дължи на вашето влияние, ваше величество, и всеки, който иска да види църквата реформирана, ще ви бъде признателен. Има мнозина, които благодарят на Бог за вас. Има мнозина, които знаят, че вие сте учен, теолог и водач.
— Твърде късно е за някои — казвам тихо.
— Да, но други са все още в затвора — казва той. — Бихте могли да помолите за освобождаването им.
— Той не се допитва до мен за съвет — напомням му.
— Жена като вас би могла да втълпи някоя мисъл в главата на съпруга си и да го поздрави за това, че тази мисъл му е хрумнала — казва Едуард и се усмихва широко. — Знаете как се прави. Вие сте единствената жена, която е успяла.
Мисля си, че започнах царуването си като жена, стремяща се към познанието и се научих как да придобивам познания, а сега се превърнах в блудница и усвоих похватите на блудница.
— Не е срамно да се смирите заради такава кауза — казва Едуард, сякаш знае какво си мисля. — Папистите са в отстъпление, кралят се е обърнал против тях. Бихте могли да издействате освобождаването на достойни мъже и да убедите краля да промени закона, за да даде на хората свобода да се молят както пожелаят. Трябва да си служите с чара и красотата си — с уменията на Ева и духа на Нашата повелителка, Светата Дева. Това означава да бъдете жена, която притежава сила и власт.