— Нима ваше величество казва, че би трябвало да приемаме думите като символични?
— Ти не мислиш ли така?
Няма да бъда изкушена да заявя мнението си.
— Ваше величество, ще ме сметнете за много глупава жена, но почти не зная какво да мисля. Бях възпитана да вярвам едно, а после научена да приемам друго. Сега, като омъжена жена, трябва да зная какво вярва съпругът ми, защото неговата роля е да ме насочва.
Той се усмихва. Постъпила съм правилно; точно това иска да чуе. Това повтаря една укротена съпруга като папагал пред своя съпруг.
— Кейт, ще ти кажа — мисля, че трябва да създадем една искрена религия, в която причастието е центърът на литургията, но ролята му е символична — заявява той. Надутата фраза и звучното ѝ изричане ми подсказва, че той е подготвил тези думи. Може дори да ги е написал и да ги е научил наизуст. Някой може дори да го е подучил — Антъни Дени? Томас Кранмър?
— Благодаря ви — казвам със сладък глас. — Благодаря ви, че ме напътствате.
— Освен това смятам да предложа на френския посланик да работим заедно, Франция и Англия, за прогонването на суеверието и ереста на старата църква и да създадем нова църква във Франция и Англия, основаваща се на Библията, основаваща се на новото познание, и да разпространим учението ѝ навсякъде из нашите земи, а после из целия свят.
Това е невероятно.
— Нима ще го направите?
— Кейт, искам начетен, мислещ народ, който върви по Божиите пътища, не шайка страхливи глупци, тормозени от вещици и свещеници. Цяла Европа, с изключение на подвластните на папата държави, е убедена, че това е начинът да разберем Бог. Искам да бъда част от това. Искам да ги съветвам, искам Англия да ги води. А ако някога денят настъпи, искам да оставя теб за регент, а сина си като крал и да властвате над хора, които изричат съзнателно молитвите си и участват в литургия, която разбират, както Нашият Господ е посочил — а не слушат някакво неразбираемо бръщолевене, измислено в Рим.
— Аз също мисля така, и аз си мисля същото!
Вече не мога да сдържа въодушевлението си.
Той ми се усмихва и казва:
— Ние ще донесем в Англия новото познание, новата религия. Ти ще доживееш да видиш това, дори ако аз не успея.
Замъкът Уиндзор
Есента на 1546 г.
След френската визита потегляме на лятна обиколка, и кралят дори успява да половува. Не може да ходи, но неукротимият му дух му дава сили: качват го на седлото, и, веднъж вече възседнал коня си, той успява да язди след хрътките. При всеки от прекрасните ни дворци край реката, му правят заслон, зареден с лъкове и стрели, и подкарват дивеча към него. Десетки сърни и много елени падат, повалени пред кралския заслон, пронизани от стрели и с разкъсани муцуни. Много по-жестоко е, отколкото когато сме в открито поле. Кралят се прицелва внимателно, докато подкарват към него красивото животно, животното пада със забита в главата стрела, докато някоя хрътка разкъсва задните му крака. Хенри не се смущава от неприкритото варварство, каквото е убиването на едно хванато натясно животно. Напълно спокойно гледа как ловците прерязват гърлото му, докато то се мята. Всъщност дори ми се струва, че страданието му доставя удоволствие. Гледа как малките черни копита подритват, докато застинат неподвижно, а после се изсмива късо.
Наблюдава агонията на една бедна кошута, когато внезапно отбелязва:
— Как ти се струва Томас Сиймор като партия за принцеса Елизабет? Знам, че на семейство Сиймор това ще им хареса.
Трепвам, но той не гледа мен, а помътняващите черни очи на ранената кошута.
— Каквото смятате за най-добре — казвам. — Разбира се, тя е още млада. Би могла да се сгоди и да остане при мен, докато навърши шестнайсет.
— Мислиш ли, че от него ще излезе добър съпруг за нея? Той е красив дявол, нали? Тя харесва ли го? Дали ще ѝ направи момче, как мислиш? Дали тя копнее за него?
Притискам ароматизираната си кожена ръкавица към устните си, за да прикрия треперенето, което ме разтърсва.
— Не мога да кажа. Тя е още много млада. Харесва го, както и е редно, като чичо на нейния полубрат. Мисля, че той ще ѝ бъде добър съпруг. Смелостта му не подлежи на съмнение. Вие какво мислите, ваше величество?
— Той е красив, нали? А и похотлив като куче. Истинска напаст за дамите.
— Не повече от мнозина други — казвам. Трябва да внимавам. Не ми хрумва какво да кажа, за да се опазя и да подхраня надеждите на Томас.
— Харесваш ли го?
— Слабо го познавам — казвам. — Далеч по-добре познавам брат му, защото неговата съпруга служи в покоите ми. Когато говоря със сър Томас, той винаги говори интересно, а и ви е служил изключително предано, нали?