Гардинър прави всичко по силите си. Предлага да върне оспорваните земи и се навърта около портите на конюшнята, опитвайки се да създаде впечатлението, че току-що пристига или току-що си тръгва, все още желан посетител, какъвто беше преди. Изпраща извинения по всеки, който би се съгласил да отнесе съобщение от негово име. Спира всички, които минават през двора, и им казва, че е станала грешка, че той е най-големият приятел и най-верният служител на краля, че нищо не се е променило, и дали човекът би се застъпил за него пред краля?
Разбира се, че няма да го направят. Никой не иска Гардинър да си върне позициите до краля, за да му нашепва подозрения, да го подтиква да открива ерес и измяна навсякъде. Няма семейство, което да не е шпионирал; малцина са онези, които не са усещали върху себе си любопитния му, изпълнен с подозрение поглед. Няма проповед, която да не е преглеждал за ерес, няма придворен, когото да не е заплашвал. Сега, когато е изгубил благоволението на краля, не е нужно никой да се бои от него. И никой няма да поеме риска да спомене името му пред краля, който казва, че този бивш любим съветник е само един сплетник и нарушител на спокойствието, и не желае да чува дори една дума за него.
Изплашеният стар човек вижда предстояща беда. Спомня си Улзи, паднал мъртъв на пътя от Йорк, връщайки се в Лондон за процес, след който щяха да го обезглавят. Спомня си Кромуел, лишен от служебните си знаци, накълцан до смърт на ешафода, осъден от създадените от самия него закони. Спомня си Джон Фишър, отиващ на ешафода в най-хубавата си дреха, сигурен, че го очаква раят; Томас Мор, хванат в клопка от Ричард Рич, спомня си кралиците — четири на брой — и как е съветвал краля в техен ущърб, когато губеха благоволението му, и ги е свалял от власт.
Среща се с някогашния си приятел и съюзник лорд Ризли и го умолява да говори с краля — само веднъж, само една дума, но Ризли се изплъзва през пръстите на епископа, стапя се, сякаш е хлъзгава кръв от някоя фалшива чудотворна статуя. В един миг е там, а после го няма. Ризли няма да рискува несигурното си място в двора заради верността към приятел. Кралят заплаши Ризли, когато го нахока в градината. Ризли е преминал в другия лагер и работи с приближените на семейство Сиймор.
В отчаяние, Гардинър моли дамите ми да говорят с мен, сякаш бих имала някаква причина да върна на власт заклетия си враг; сякаш той не заяви пред краля, че разполага с доказателства за държавна измяна срещу мен. Накрая Стивън Гардинър разбира, че е изгубил приятелите си, влиянието си и мястото си, и се оттегля тихо в собствения си дворец, да гори уличаващи книжа и да се отдаде на кроежи за завръщането си.
Реформистите в двора празнуват победа над този опасен човек, но аз не се съмнявам, че той ще се върне. Знам, че точно както папистите ме повалиха и прекършиха духа ми, сега ние тържествуваме над тях, а те лежат безсънни и изплашени нощем в леглата си; но кралят ще насъсква едната глутница кучета срещу другата отново и отново, и ще трябва да се бием упорито, без принципи, без срам, отново и отново.
Дворецът Уайтхол, Лондон
Зимата на 1546 г.
Здравето на краля се влошава със смяната на сезона и доктор Уенди казва, че той има остри пристъпи на треска, които не могат да бъдат овладени. Докато се поти и се гневи в унеса си, топлината се издига от претовареното му сърце до мозъка му и може да се окаже прекалена за него. Докторът предлага поредица от вани и дворът се мести в Уайтхол, за да може кралят да бъде потапян в гореща вода и повиван като бебе в ароматизирани чаршафи за подсушаване, за да извлекат отровите от него. Изглежда, че това помага и той се посъвзема, но после казва, че иска да отиде в Оутландс.
Едуард Сиймор идва в покоите ми да се допита до мен.
— Кралят едва ли е достатъчно добре, за да пътува — казва той. — Мислех, че дворът ще остане тук за Коледа.
— Доктор Уенди настоява да не го ядосваме.
— Никой не иска да го ядосва — отговаря Едуард, — Бог ми е свидетел. Но той не може да излага на риск здравето си, плавайки с баржа по зимната река до Оутландс.