Сякаш в ужасен, безмълвен отговор, без явно нареждане от краля и без предупреждение, кралските телохранители превеждат Хенри Хауард из улиците на Лондон, от лондонския дом на лорд Ризли до Тауър — пеш, като обикновен престъпник. Големите порти се отварят, сякаш го очакват, комендантът на Тауър се разпорежда Хенри да бъде отведен в килия. Вратите се затварят след него.
На заседанието на Тайния съвет по устата на херцога избива пяна. Все още няма и една обвинителна дума, никакво обвинение срещу сина му. Заявява пред тях, че това е работа на враговете му; това е атака на малодушни хора от ниско потекло, хора, добрали се наскоро до високо положение, мъже като Ризли, които са си проправили с усилие път нагоре към властта, чрез демонстрации на начетеност и умело познаване на закона, докато старите аристократи, благородници като самия херцог и сина му, цветът на аристокрацията, са поставяни в неловко положение от тези нови съветници.
Дори не го изслушват. Дори не отговарят на гръмките му искания и въпроси. Кралските телохранители нахълтват в залата на Тайния съвет и смъкват лентата на Ордена на жартиерата от раменете му. Вземат жезъла, символа на службата му, и го счупват пред него, сякаш той вече е мъртъв и те се готвят, както изисква традицията, да хвърлят парчетата върху ковчега, когато бъде положен в гроба, а Норфолк ги ругае, нарича ги глупаци и им припомня за почти петдесетгодишната си служба за Тюдорите — тежка служба и мръсна работа, която никой друг не би искал да върши. Те го изблъскват грубо от стаята, докато той гръмогласно изтъква своята високопоставеност, обявява невинността си, крещи и заплашва. Всички чуват влаченето на ботушите му по пода и кресливите му протести, по цялото протежение на дългата галерия.
Вратата към личния кабинет на краля е открехната; никой не знае дали кралят е чул. Никой не знае дали това се случва по кралска заповед или Ризли организира удар срещу съперниците си. Така че никой не знае какво да прави.
Сега двама представители на семейство Хауард — херцогът на Норфолк и неговият наследник, графът — са задържани в Тауър без заповед за арест, без обвинение, без посочено основание. Случило им се е немислимото: двамата Хауард, баща и син, които изпратиха толкова много невинни хора на ешафода, които седяха високо на конете си и гледаха как невинни мъже увисват на бесилото, сами са хвърлени в тъмница.
Новината за падението на съперниците на семейство Сиймор кара Томас Сиймор да се върне забързано в двора, за да се допита до брат си, а Ан Сиймор се навърта на прага на покоите на Сиймор, за да подслушва, и после се връща да ми докладва.
— Доколкото разбрах, домът на семейство Хауард в Кенингхол е претърсен основно в същия ден, когато арестуваха херцога. Влезли вътре в същия миг, когато бил отведен в Тауър. Писарят на моя съпруг казва, че обвинението ще е за държавна измяна.
Джоан Дени, чийто съпруг, сър Антъни, е довереник на краля, се съгласява:
— Любовницата на херцога на Норфолк е подписала уверение, според което херцогът е казал, че негово величество е много болен — снижава глас: — Готова е да потвърди под клетва как той е казал, че кралят едва ли ще живее още дълго.
Настъпва шокирано мълчание: не защото херцогът би казал това, което всички знаят, а задето любовницата му го е предала на хората на лорд канцлера.
Ан кимва, ободрена от това нещастие, стоварващо се върху съперниците ѝ.
— Имали намерение да променят завещанието на краля, да похитят принца, и да узурпират престола.
Поглеждам я слисано.
— Не, това е невъзможно. Да узурпират престола? Семейство Норфолк са се издигнали благодарение на трона. Цял живот скачат като бълхи във всяка посока, в която би поел някой от кралете. Винаги се подчиняват без колебание на владетеля, каквото и да поиска. Собствените им дъщери… — млъквам рязко, но всички знаем, че Мери Болейн, сестра ѝ Ан, братовчедка ѝ Мадж Шелтън, тяхната братовчедка Катрин Хауард, все момичета от семейство Хауард, бяха излагани на показ пред краля от семейството си, предлагани му за блудници или съпруги.