При споменаването на младите жени от семейство Хауард Ан Сиймор настръхва. Собствената ѝ горчиво оплаквана зълва Джейн Сиймор се издигна бързо и нечестно от положението на придворна дама до това на кралица.
— Е, поне Мери Хауард отказа.
— Отказа какво?
— Да бъде опозорена. Със собствения си свекър!
Не съм в състояние да следвам мисълта ѝ.
— Ан, говорете ясно. Кой е искал Мери Хауард да бъде опозорена? И какво искате да кажете с това „свекъра ѝ“? Нима имате предвид краля?
Тя се присламчва по-близо до мен, с лице, светнало от клюкарска наслада.
— Нали знаете, че предложиха да омъжат Мери Хауард за девера ми, нашия Томас?
— Да — казвам спокойно. — Всички знаят, че кралят даде съгласието си.
— Но не са имали предвид почтен брак. Нито за миг! Планирали да го оженят и да го направят рогоносец. Какво мислите за това?
Представата някой да подготвя неприятности за Томас ми действа като физически удар. Зная какво е срам. Никога не бих искала Томас да го изпита.
— Не се замислям много за това. Но какво са възнамерявали да направят?
— Смятали да го оженят и той да ви помоли да я приемете за придворна дама. Трябвало да я доведе в двора. И какво мислите, че щеше да направи тя тогава?
Постепенно се разкрива заговор. Мисля си колко подли са тези хора, какви мерзавци са.
— Разбира се, че щях да ѝ дам място в покоите си. На едно момиче от семейство Хауард, на съпругата на един Сиймор, не може да бъде отказано.
Освен това, помислям си, бих направила всичко да доведа Томас в двора, за да мога да го виждам. Дори ако това би означавало да прекарвам всеки ден със съпругата му. Дори това. Щяха да ме подмамят да му причиня болка. Щяха да ме използват, за да го наранят.
— Имали са намерение да изпречат Мери Хауард на пътя на краля — тя се дръпва назад и ме поглежда. — Целта им е била тя да ви измести.
— Как би ме изместила? — питам студено.
— Трябвало е да флиртува с краля, да го поощрява, да го съблазнява. Трябвало е да легне с него или да го накара да направи това, на което още е способен. Трябвало е да бъде негова maîtresse en titre, великолепна като френска любовница, блудница, надминаваща всички други. Казаха, че със сигурност могат да уредят това. Вие сте щяла да бъдете на практика изоставена, а тя — предпочетена. Щяла сте да отидете да живеете другаде, тя щяла да управлява двора. Но казали, че ако е достатъчно хитра, я очаква и нещо повече от това, нещо по-добро.
— Какво би могло да е по-добро? — питам, сякаш не знам.
— Казали, че ако е хитра и съблазнителна, и му говори сладко и прави каквото са я научили, той ще се отърве от вас и ще се ожени за нея. А после тя щяла да го отведе обратно до старата религия и нейният двор щял да стане център на теологията. Като вашия, но по-добър, така казали: искали са да кажат „папистки“. Казали, че когато той умре, тя щяла да бъде мащеха на принц Едуард, а херцогът на Норфолк — лорд протектор и щял да управлява кралството, докато принцът навърши пълнолетие, а после да го ръководи по силата на навика. Тя щяла да върне краля в лоното на римокатолическата църква, той щял да възстанови църквата и манастирите в Англия, а после тя щяла да бъде вдовстваща кралица, управляваща папистко кралство.
Ан млъква рязко, с възбудено лице, гледайки ме със смесица от ужас и скандализирана възбуда.
— Но кралят е неин свекър — възразявам тихо. — Тя беше омъжена за сина му. Как са могли да помислят, че тя може да се омъжи за него?
— Едва ли ги е грижа за това! — възкликва Ан. — Не мислите ли, че папата щеше да им даде разрешение? Ако съпругата смята да върне Англия в лоното на Рим? Те са истински дяволи, не ги интересува нищо, освен да подмамят краля обратно на своя страна.
— Наистина, мисля, че е така — казвам тихо. — Ако това е вярно. А помислили ли са какво ще стане с мен, когато хубавата Мери Хауард се озове в леглото на краля?
Тя свива рамене. Жестът ѝ говори: „Какво се случва според вас с нежеланите кралици в Англия?“
— Предполагам, мислили са, че може да се съгласите на развод, или пък биха могли да ви обвинят в ерес и държавна измяна.
— Да умра? — питам. Дори сега, след като съм била кралица три години и половина, вървейки през опасността през цялото това време, откривам колко ми е трудно да осъзная, че някой, който ме познава, който ме вижда всеки ден на вечеря, който ми е целувал ръка и ми е обещавал вярност, би могъл хладнокръвно да обмисля смъртта ми и да крои планове да ме убие.
— Норфолк е бил този, който ви е уличил като последователка на Ан Аскю — казва тя. — Целта е била да ви обявят за еретичка: това е престъпление, което се наказва със смърт. Именно той е съдействал на Гардинър да настроят краля против вас, да ви нарекат змия. Това не е човек, който би позволил да го възпрат дреболии.