— Дреболии?
— За човек като херцога смъртта на една жена е дреболия. Нали знаете, че именно той произнесе смъртните присъди над двете си племенници? С кроежите си помогна те да станат кралици, а когато плановете му се объркаха, ги изпрати на ешафода, за да се спаси.
Животът на жените няма значение за никого в този двор. Пред всяка кралица стои красивата ѝ наследница, а зад гърба ѝ — призрак.
— Следователно какво ще стане сега?
— Кралят приема съвети от нас, от семейство Сиймор — казва тя, неспособна да скрие своята надигаща се гордост. — Сега Томас и Едуард са при краля. Предполагам, че когато дойдат тук преди вечеря, ще ми кажат какво става, а аз ще мога да кажа на вас.
— Сигурна съм, че кралят ще ми съобщи лично — казвам, за да ѝ напомня, че съм кралица на Англия и съпруга на краля, току-що възвърнала си благосклонността му. Иначе тя ще мисли за мен така, както мислят семейство Хауард, както мисли дворът: като за жена, временно заемаща трона на кралицата, жена, с която кралят може да се разведе или да я убие, когато пожелае.
Обличам се особено грижливо: връщам една рокля и си сменям ръкавите. Мисля да се облека в пурпурно, а после виждам, че цветът може да е императорски, но изсмуква руменината от бузите ми, а тази вечер искам да изглеждам млада и прекрасна. Затова нося любимото си червено със златиста фуста и червени ръкави със златисти прорези. Издърпвам квадратното деколте на роклята надолу, така че кожата ми с цвят на сметана да се откроява на фона му, а червеникавокестенявата ми коса да пламти под алената шапчица. Нося рубини на ушите си и златни верижки на талията и увити около китките ми. Оцветявам устните си с руж и си слагам руж на бузите.
— Изглеждаш прекрасно — казва Нан, малко изненадана, че съм си дала толкова труд.
— Смятам да покажа на семейство Хауард, че мястото на кралицата вече е заето — казвам упорито, а Нан се засмива.
— Мисля, че се измъкнахме благополучно — казва тя. — Благодаря на Бога, че не успяха да постигнат съгласие и Томас Сиймор така и не доведе Мери Хауард в двора.
— Да — казвам, пренебрегвайки факта, че той беше готов да се ожени за нея. — Той ни спаси.
— С това обаче той остава ерген — изтъква Нан. — Никой мъж няма да вземе Мери, след като баща ѝ и брат ѝ са в Тауър, а тя дава показания срещу тях, за да спаси собствената си кожа. Томас Сиймор се издига ден след ден. Неговите близки са най-видното семейство в кралството, а кралят го обича. Би могъл да избере почти всяка жена.
Кимвам. Разбира се, че той ще се ожени за Елизабет, ако кралят даде позволението си. Тогава ще е женен за третата наследница на трона на Тюдорите. Тогава може да танцувам на сватбата му. Тогава ще трябва да го приемам като свой зет.
— Кой знае? — казвам небрежно. Кимвам на дамите си да отворят вратите и влизаме от спалнята ми в личния ми кабинет, оттам в приемната ми, и го виждам пред себе си. Обръща се, когато чува вратата да се отваря и аз съзнавам, че ме е чакал: ето го пред мен.
Когато го виждам, се случва нещо странно. Сякаш не виждам никой друг. Дори не чувам обичайния шум на стаята. Това е почти като сън, като пропадане във времето, сякаш всичките ми часовници застиват и всички са си отишли, и сме останали само той и аз. Той се обръща и ме вижда, а аз съм сляпа за всичко друго освен тъмните му очи и усмивката му, и погледа му, прикован върху мен, и сякаш той също не вижда никой друг, а аз си казвам — ах, благодаря на Бога, той ме обича, както аз го обичам, защото не може да има толкова топла, толкова пряма усмивка, ако мъжът не обича жената, на която се усмихва, която върви към него, сияеща, с протегната ръка.
— Добър вечер, сър Томас — казвам.
Той поема ръката ми, свежда глава над нея, целува пръстите ми. Чувствам лекото докосване на мустаците му и топлината на дъха му върху ръката ми, и съвсем лекото стисване, сякаш за да каже: „Любима…“, а после той се изправя и пуска пръстите ми.
— Ваше величество — казва той. — Толкова съм щастлив да видя, че изглеждате толкова добре.
Докато изрича тези обикновени думи, тъмните му очи обхождат лицето ми с търсещ поглед и аз зная — ще разбере, че съм облякла най-хубавата си рокля и съм сложила руж на устните си. Вижда сенките под очите ми; ще разбере, че скърбя за Ан Аскю. И освен това ще узнае, както един любовник винаги знае, че ми се е случило нещо много ужасно, много лошо.
Предлага ми ръката си и тръгваме заедно, покрай кланящите се придворни, и отиваме до прозореца, където той прави жест с една ръка, сякаш за да посочи залязващото слънце и изгряването на една ярка звезда на хоризонта.