Принц Едуард е негов наследник, разбира се, но в това завещание аз не съм посочена като регент. Ще има Таен съвет, който ще напътства принц Едуард, докато той навърши осемнайсет години. Едуард Сиймор се оказа твърде бърз за мен, твърде бърз за всички ни. Провъзгласил се е за Велик канцлер на Англия и ще ръководи Тайния съвет, в който ще заседават още петнайсет души. Стивън Гардинър не е сред тях, но аз също не съм.
Томас, закъснял за разпределянето на плячката, ще трябва да изкопчи от брат си каквото може. Ще трябва да побърза. Придворните са като глутница хрътки, разкъсващи повален елен на кървави късове. Има повече от осемдесет неизплатени възнаграждения, за които придворните заявяват, че са им били обещани, извън разделянето на имотите на краля. Той оставя добра зестра на двете си дъщери, оставя на мен цяло състояние. Но ме отстранява от Тайния съвет, който ще напътства Едуард: последната му постъпка е да ми затвори устата.
Макар че беше мой съпруг, той се е разпоредил да бъде погребан до Джейн Сиймор в параклиса „Сейнт Джордж“ в Уиндзор и оставя цяло състояние, за да отслужват литургии за него, и постановява създаването на параклис за отслужване на литургии за душата му, където двама свещеници да го спасят от чистилището, в което не вярваше. Когато ми съобщават това, се налага да се вкопча в дървената ръкохватка на стола си, за да не се разсмея на глас.
Казват ми, че той се изповядал. Съвсем накрая повикал Томас Кранмър и архиепископът извършил последно миропомазване, така че той умрял като верен син на католическата църква. Доколкото разбирам, казал на Кранмър, че нямал много за изповядване, защото всичко, което сторил, било за добро. Усмихвам се, когато си го представям умиращ, без страх от тъмнината, сигурен в правотата си както винаги, помазан със свещен елей. Но каква беше целта на живота му, ако не да спаси страната си от тези ритуали и суеверия? Какво, в крайна сметка, си е мислил?
Изгубих съпруга си и надживях мъчителя си. Ще скърбя за човек, който ме обичаше, по свой начин, и ще празнувам спасението си от човек, който бе готов да ме убие. Когато встъпих в този брак, против волята си, знаех, че той може да завърши единствено със смърт: неговата или моята. Имаше моменти, когато мислех, че ще нареди да ме убият, че никога няма да мога да го надживея. Имаше мигове, когато мислех, че обсебващото му желание винаги да има последната дума ще го убеди да ме накара да замлъкна завинаги. Но оцелях от тормоза му, оцелях след заплахите му. Този брак ми костваше щастието, любовта и гордостта ми. Най-ужасната цена беше да предам Ан и да я оставя да отиде на смърт. Но ще оцелея и след това; ще си простя и това.
Ще публикувам преводите си на Новия Завет. Ще довърша книгата си с новите текстове за вярата ми. Ще напиша собствените си мнения, без страх, под собственото си име. Никога повече няма да публикувам без името си на титулната страница. Няма да изпращам написаното в света, без да посоча името си. Ще се изправя и ще говоря със собствения си глас, и никой мъж повече няма да ме накара да замълча.
Ще възпитам заварените си деца в реформираната вяра, и ще се моля на Бог на английски. Когато видя Томас Сиймор да прекосява стаята и да ми целува ръка, няма да се боя, че някой ще забележи радостта в изражението ми и желанието в очите му. Ще целувам усмихнатата му уста, ще лягам в леглото му. Ще живея като пламенна, интелигентна жена, и ще влагам страстта и интелигентността си във всичко, което правя.
Вярвам, че да бъдеш свободна жена означава да бъдеш едновременно пламенна и интелигентна, а аз най-сетне съм свободна жена.
Бележка на автора
За мен е удивително, че кралица Катрин, К. П. (както се е подписвала) не е по-добре известна. Като последната от кралиците на Хенри, тя надживява един убиец на съпруги, изпратил в гроба четири от петте ѝ предшественички, което сигурно я превръща в една от най-упоритите оцелели съпруги в историята. Тя успява да провали поредица от заговори от поддръжници на паписткото крило на английската църква, които са твърдо решени да възстановят своята вяра в Англия, възпитава двете по-малки деца на краля в протестантската вяра, която ще се превърне в същина на собствените им царувания, и въпреки това се сприятелява с подкрепящата папистите най-голяма дъщеря на краля, лейди Мери, и се застъпва за възстановяването на положението ѝ в двора. Служи на страната като регент — най-важната личност в Англия — и опазва мира в отсъствието на краля.