В много отношения могат да бъдат забелязани приликите ѝ с другите съпруги: тя е назначена за регент като испанската принцеса, Катерина Арагонска, родена е и е израснала в Англия като Катрин Хауард, и е образована и високоинтелигентна привърженица на реформите в религията като Ан Болейн, и — като севернячка — външен човек като Ана от Клев. Тя отглежда сина на Джейн Сиймор и обича брат ѝ: навярно, ако Джейн бе оживяла, Катрин щеше да е нейна снаха.
Най-интересното относно нея обаче е начетеността ѝ. Не знаем доколко е била образована, когато най-напред идва в двора на Хенри като младата вдовица на лорд Латимър от Севера. Възможно е да е изучавала латински и френски с домашния учител на брат си, но вероятно уроците ѝ са приключили, когато той напуска дома. Така че когато идва в двор, кипящ от спорове за Библията: на английски или на латински, за литургията: хляб или плът, за църквата: реформистка или папистка, тя се заема да се образова.
Заниманията ѝ с латински са демонстрирани в писмата, които си е разменяла със заварения си син, малкия Уелски принц. Заниманията ѝ с теология подкрепят публикуваните от нея текстове. Тя е първата жена, която публикува оригинален труд под собственото си име на английски — изключителен акт, основополагащ акт. Други жени преди това са писали на средноанглийски — по-скоро като Чосър, отколкото с разпознаваемия език на Шекспир, който Пар използва. Някои публикуват анонимно: те правят главно преводи на текстове, писани от мъже. Никоя жена преди Катрин Пар не се е осмелявала да пише оригинален материал на английски, който да бъде публикуван, и да постави името си на титулната страница, както прави Пар с книгата си с преведени молитви и псалми. Последният ѝ труд е не само превод: тя пише свой текст в „Жалбата на една грешница“.
Всяка една от трите ѝ книги е оцеляла и може да бъде прочетена в ново издание, редактирано от Джанел Мюлер, упоменато в библиографията, която следва. Можем да видим дори оригиналните екземпляри в замъка Съдли в Глостършър. Забележително: през вековете, една жена от XVI в. все още ни говори.
Разбира се, сигурно на всеки историк му се иска Пар да беше избрала да напише летопис на времената си, вместо молитви — помислете си какво щяхме да научим от него за последните дни на двора на Хенри! Но може би за Пар, както и за другите отдадени на духовното жени, отношенията ѝ с Бог са били по-важни за нея, отколкото животът ѝ на този свят.
Този всекидневен живот е бил изпълнен с произшествия, опасност и рискове. Дори сега не ни е известно колко близка е била с мъченицата Ан Аскю. Изглежда, че Ан е загинала, за да запази връзката им в тайна. Знаем, че Ан е проповядвала пред кралицата, и че може да са се срещнали, когато са били момичета в Линкълншър. Знаем, че кралицата е използвала влиянието си, за да издейства освобождаването на Ан от първия ѝ арест, но не успява да я освободи втори път. Знаем, че Никълъс Трокмортън, служител в покоите на кралицата, е присъствал на изгарянето и че някой е платил за кесия с барут, за да може страданията на Ан да бъдат съкратени. Изглежда твърде правдоподобно целта на изтезанията, на които е подложена Ан Аскю, да е била да я принудят да назове кралицата като своя съмишленица, еретичка и изменница, да я изложи на опасност от арест и смърт.
Заговорът срещу кралицата, остроумният ѝ отговор и унижението ѝ пред двора, са предадени според публикуваната почти по същото време история в „Книга на мъчениците“ на Фокс, а част от диалога също е взет от този разказ. Но описаното от мен унижение, на което е подложена лично, е художествена измислица — рядко научаваме какво е ставало зад затворените врати на спалните в миналото. Исках да напиша сцена, в която законно позволеният побой над съпругите и символичното значение на парчето плат, закриващо интимните части на Хенри, се съчетават, за да покажат как мъжете господстват над жените с дадената им от закона власт, с жестокостта си, със сексуалността си, и с мита за могъществото си — тогава и сега.
Освен това не знаем колко близка е била Катрин с Томас Сиймор, докато е била кралица. Определено изглежда, че са си дали клетва — пишели са си любовни писма и са се уговаряли да прекарат нощта заедно само броени седмици след смъртта на краля, и, въпреки първоначалното си решение да изчакат, се женят, преди да са изтекли и четири месеца от смъртта на Хенри. Възможно е бракът им да е бил изпълнен с любов и щастие. Добре известно е, че принцеса Елизабет напуска дома на мащехата си след сексуална игра с новия си пастрок, Томас Сиймор. Водят се злобни спорове със семейството му за наследството на вдовстващата кралица и кралските скъпоценности. Томас е ревнив и собственически настроен съпруг. На Катрин и Томас им е писано да бъдат женени по-малко от година и половина, преди тя да умре при раждане. Има сведения, според които тя го е упреквала, че не я обича, но той е до смъртното ѝ ложе и изглежда, че е бил зашеметен от загубата ѝ, напускайки къщата им и оставяйки детето им да бъде отглеждано в домакинството на Едуард Сиймор и съпругата му.