Това е най-голямото доверие, доказателство за любов, надхвърлящо всичко, което някога съм очаквала. Това е много повече, отколкото съм могла да си мечтая, по-добро от птици или накити, по-хубаво от нови покои. Това е шансът да бъда наистина кралица. За миг изпитвам устремна амбиция, последвана от страх:
— Готов сте да ме провъзгласите за регент?
Единствената жена, поела функциите на регент в отсъствието на краля, беше Катерина Арагонска, принцеса, отгледана да управлява кралство. Ако следващата ще бъда аз, тогава ще ми бъде оказана по-висока чест, отколкото се полага на коя да е жена, освен ако не е от кралско потекло, кралица по кръв и по право. А ако стана регент на Англия и защитничка на престолонаследника, тогава от мен ще се очаква да водя народа и църквата по Божия път. Ще трябва да стана защитничка на вярата, точно както кралят назова себе си защитник на вярата. Ще трябва да подкрепям вярата на хората. Ще трябва да усвоя мъдростта да водя църквата към истината. Зашеметена съм от тази представа.
— Милорд, толкова ще се гордея, ще работя толкова усърдно. Няма да ви разочаровам. Няма да проваля страната. Не зная достатъчно, не разбирам достатъчно, но ще уча, ще се науча.
— Зная това — казва той. — Зная, че ще бъдеш предана съпруга. И ти имам доверие. Чувам от всички, че си била приятелка на лорд Латимър и негова помощница, че си се грижила за децата му като за твои собствени, че си спасила замъка му от безбожниците. Ще направиш същото за мен и моите близки. Ти си над разделението, ти си над вземането на страна — усмихва се. — Ще бъдеш Полезна във всичко, което правиш. Бях толкова трогнат, когато ми казаха, че това е девизът ти. Защото искам да бъдеш полезна, а също и да изпитваш удоволствие, скъпа моя. Искам да бъдеш щастлива — толкова щастлива, колкото не си била никога в живота си.
Улавя ръцете ми и целува едната, после другата.
— Ще започнеш да ме обичаш и да ме разбираш — предрича той. — Зная, сега би ми казала, че ме обичаш, но това ще е ласкателство към един стар глупак. Това още са ранните ни дни, дните на медения ни месец; длъжна си да говориш за любов, зная това. Но ще ме обикнеш в сърцето си, дори когато си сама и никой не гледа. Зная това. Ти имаш любящо сърце и остър ум, и аз искам и двете да са посветени на мен. Искам и двете да се обърнат към мен и към Англия. Ще ме наблюдаваш по време на работа и на забава, в леглото и на трапезата и по време на молитва, и ще разбереш човека, който съм, и краля, какъвто съм. Ще видиш величието ми, и недостатъците и слабите ми места. Ще се влюбиш в мен. Надявам се, че ще се влюбиш в мен напълно.
Засмивам се плахо и нервно, но той е напълно убеден. Съвсем сигурен е, че е неустоим, и пред усмихнатата му решителност си помислям, че може и да е прав. Може би ще се поуча от него и ще го обикна. Много е убедителен. Искам да му вярвам. Божията воля бе да се омъжа за него, не може да има съмнение в това. Може би волята Му е да обикна съпруга си напълно, както се полага за една съпруга. А коя жена не би обикнала мъж, който ѝ поверява кралството си? Децата си? Който изсипва съкровище в краката ѝ? Който предлага любовта си така нежно и мило?
— Не е нужно никога да ми казваш дори една лъжлива дума — зарича се той пред мен. — Между нас никога няма да има друго освен честност. Не ми е нужно да ми казваш, че ме обичаш сега. Не искам никакви ранни обещания, изричани с лекота думи. Нужно ми е единствено да зная, че държиш на мен сега, че се радваш да бъдеш моя съпруга, и че приемаш, че може да ме обикнеш в бъдеще. Зная, че ще го сториш.
— Ще го сторя — казвам. Не знаех, че като съпруг ще бъде такъв. Никога не съм си го представяла така. Никога не съм имала съпруг, който да държи на мен. Необичайно чувство е да разполагам с предаността на човек с власт. Необичайно е да чувствам тази могъща воля, това изгарящо съсредоточаване, насочени към мен. — А любовта ще нарасне, както казвате, милорд.
— Любовта ще нарасне, Хенри — подсеща ме той.
Целувам го, без да ме моли.
— Любовта ще нарасне, Хенри — повтарям.
Зная, че трябва да разбера повече за промените, които съпругът ми е въвел в църквата на Англия. Моля както Томас Кранмър, така и Стивън Гардинър да ми препоръчат проповедници, които да идват в покоите ми и да излагат и разясняват възгледите си пред мен и дамите ми. Надявам се, че като изслушвам и двете страни в спора — реформистите и привържениците на традицията, ще разбера причината, която разделя двора и страната, и благоразумния среден път, който Хенри така блестящо е прокарал между тях.
Всеки следобед, докато шием, един от свещениците, назначени в параклиса на краля, или някой проповедник от Лондон, идва в покоите ми и ни чете Библията на английски, и изнася проповед, която обяснява прочетения пасаж. За моя изненада задачата, с която съм се заела по задължение, се превръща в любимата ми част от деня. Осъзнавам, че имам естествена способност да уча. Винаги съм обичала да чета, и за пръв път в живота си имам време да го правя и мога да уча с най-изтъкнатите мислители в кралството. Изпитвам почти чувствена наслада от работата им. Те вземат текст от Библията — Голямата Библия, която кралят е наредил да бъде преведена на английски, за да могат всички да я изучават, и го разглеждат дума по дума. Това е като четене на поезия, като изучаване на философите. Нюансите на значенията, които възникват и се разкриват с превода, със съпоставянето на една дума с друга, ме опияняват, а после и начинът, по който през текста проблясва Божията истина, пласт след пласт, като слънце през облачни слоеве, докато човек се бори с разгадаването на думите.