— Гардинър дори не го доведе веднага. Накара го да чака. Забави се нарочно — добавя Катрин.
— Наслаждаваше се на триумфа си — съгласява се Ан. — Но точно когато се готвеха да го сграбчат и да смъкнат шапката от главата му, Томас Кранмър извади пръстен, пръстена на самия крал, и заяви, че се ползва с приятелството и доверието на негово величество, и че ще има ново разследване за ерес: сега той щял да разследва тях — и че щели да последват обвинения.
Зашеметена съм.
— Триумфирал е? Отново? И всичко се обръща в един миг?
— В един миг, колкото трае един изплашен удар на сърцето — казва Нан. — Това е начинът, по който този крал опазва властта си година след година.
— И какво ще стане сега? — питам.
— Стивън Гардинър и Томас Хауард ще трябва да смирят гордостта си и да измолят прошка от архиепископа и от краля. Изпаднали са в немилост.
Поклащам зачудено глава. Това е като разказ на пътешественик, като вълшебна приказка, пълна с внезапни обрати на съдбата и предизвикани с магия триумфи.
— А Томас Кранмър ще разследва и разпита всички хора, които се надяваха да го арестуват и екзекутират, и ако съществуват писма, които разкриват измяна или ерес, те ще се озоват в Тауър в очакване на ешафода — на негово място.
— И сега ние сме във възход — ликуващо казва Нан. — Реформата ще продължи. Ще върнем Библията обратно в църквите, ще ни бъде позволено да четем книги по въпроса за реформата, ще дадем Словото Божие на хората, а кучетата на Рим могат да се върнат в ада.
Кралят планира пищно коледно празненство.
— Всички ще присъстват — заявява бодро. Болката в крака му е намаляла, раната все още е отворена, но от нея не изтича толкова обилен секрет. Струва ми се, че мирише по-малко. Прикривам вонята с кесийки с благовония и подправки, разпръснати из покоите ми, дори пъхнати в леглото ми, уханието на рози надделява над натрапчивата миризма на разложение. Лятото, прекарано в яздене и пътуване, му е позволило да си почине, той ловува по цял ден, всеки ден — макар и само да стои в някое укритие, докато подкарват дивеча към него. Храним се по-леко, отколкото когато седи в тържествената зала два пъти дневно, където внасят по двайсет-трийсет блюда, и дори пие по-малко вино.
— Всички — казва той, — всички посланици в християнския свят искат да дойдат в Хамптън Корт. Всички искат да видят прекрасната ми нова съпруга.
Усмихвам се и поклащам глава.
— Ще се стеснявам — казвам. — Не обичам да чувствам, че върху мен са приковани множество погледи.
— Трябва да го изтърпиш — казва той. — И което ще е по-добре, научи се да му се наслаждаваш. Ти си най-високопоставената жена в кралството: научи се да изпитваш удоволствие от това. Има безброй жени, които биха ти го отнели, ако можеха.
— О, не съм чак толкова стеснителна, че да предпочета да стоя настрана — признавам.
— Хубаво — казва той, улавя ръката ми и я целува. — Защото не съм склонен да те оставя да си отидеш. Не искам да натикат на твое място някое хубаво ново момиче — разсмива се. — Размахват пред мен папистки марионетки, не знаеше ли? През цялото това лято по време на пътуването ми представяха красиви дъщери с разпятия на шиите и броеници на коланите и требници на латински в джобовете. Не забеляза ли?
Опитвам се да си спомня. Сега, когато го изтъква, наистина ми се струва, че имаше множество забележително благочестиви млади жени сред многото, които срещахме по време на пътуването. Изкисквам се тихо:
— Милорд съпруже, това е…
— Смехотворно — довършва той вместо мен. — Но те мислят, че съм стар и отегчен. Мислят, че съм непостоянен, и че съм готов да сменя съпругата си и да променя вярата си на сутринта, и да ги сменя отново вечерта. Но ти знаеш — той отново ми целува ръка, — ти знаеш по-добре от всеки, че съм верен, на теб и на църквата, която създавам.
— Ще се придържате към реформите си — искам да се уверя.
— Ще постъпя, както смятам за правилно — казва той. — Ще поканим семейството ти в двора за Коледа. Сигурно си доволна, че възнамерявам да ги почета? Ще дам титла на чичо ти — той ще бъде лорд Пар — и ще направя брат ти граф.
— Толкова съм признателна, милорд. Знам, че те ще ви служат вярно на новите си постове. Ще бъда толкова доволна да ги видя в двора. И… скъпи съпруже, може ли за Коледа да дойдат и децата?