Баржата се приближава бавно до каменния пристан и гребците прибират веслата. Отеква нов силен залп и подвижният мост е спуснат на брега. Кралските телохранители, в ливреите си в зелено и бяло, слизат с тропот по ниските каменни стълби и се строяват на кея. Тръбачите изсвирват силно, кралските служители излизат пред вратите на двореца и застават, сковано, гологлави в зимния студ. Кралят, който е подпирал крака си на украсено с бродерия ниско столче под един навес на кърмата, се изправя мъчително на крака и тръгва пръв, тъй като има нужда от по един човек от двете си страни, за да го крепят по леко люлеещата се палуба. Тръгвам след него, и когато застава стабилно на бялата мраморна настилка на кея, той се обръща и хваща ръката ми. Тръбачите свирят химн, какъвто се изпълнява по време на шествия, слугите се кланят ниско, а тълпата, която стражите удържат встрани от кея, реве името на Хенри — и моето. Осъзнавам, че бракът ни е добре приет не само в нашия двор и в чуждестранните кралски дворове, но и тук, извън столицата. Кой би повярвал, че кралят може да се ожени отново? За пореден път? Кой би повярвал, че той ще вземе красива вдовица и ще ѝ дари отново богатство и щастие? Кой би повярвал, че той ще вземе англичанка, провинциална жена, жена от презряната и будеща страх Северна Англия, и ще я постави в самото сърце на изискания южняшки двор, и че тя ще засенчи всички? Те ликуват и крещят името ми, размахват документи, които искат да видя, молби, които искат да удовлетворя, а аз се усмихвам и махам в отговор. Управителят на домакинството ми върви сред тях и събира писмата им, за да ги прочета по-късно.
— Хубаво е, че изглеждаш добре — отбелязва Хенри кратко, докато минаваме бавно през широко разтворените врати.
Прави лека гримаса, тъй като всяка стъпка му причинява болка. — Не е достатъчно да бъдеш кралица, трябва да изглеждаш като такава. Когато хората излизат да ни видят, искат да видят двойка, която стои много над тях, с внушителна осанка, по-величествена от всичко, което са си представяли. Искат да изпитат страхопочитание. Гледката би трябвало да буди у тях усещането, че виждат създания, стоящи високо над тях, като ангели, като богове.
— Разбирам.
— Аз съм най-могъщият мъж в кралството — казва Хенри простичко. — Навярно най-могъщият в света. Хората трябва да разберат това още в мига, щом ме видят.
Целият двор чака да ни поздрави в голямата зала. Усмихвам се на чичо си, който скоро ще стане пер на кралството, и на брат ми, който ще стане граф на Есекс, благодарение на мен. Всичките ми приятели и роднини, наскоро сдобили се с богатство благодарение на моето покровителство, са тук за Коледа, а също и по-видните благородници на кралството, семействата Хауард, Сиймор и Дъдли; новоиздигналите се мъже като Томас Ризли, неговият приятел и съмишленик Ричард Рич, другите придворни и духовниците в своите алени и пурпурни одежди. Стивън Гардинър е тук, напълно незасегнат от разследването на архиепископ Кранмър. Покланя ми се и ми отправя уверена усмивка.
— Ще те науча да бъдеш кралица на Англия — казва Хенри тихо в ухото ми. — Когато погледнеш тези богати и влиятелни мъже, ще знаеш, че можеш да се разпореждаш с абсолютно всеки един от тях; поставил съм те над тях. Ти си моя съпруга и моя помощница, Катрин. Ще те превърна в изтъкната и влиятелна жена, моя истинска съпруга, най-влиятелната жена в Англия, както аз съм най-могъщият мъж.
Не отхвърлям скромно думите му, срещам студения му, решителен поглед. Думите може и да са любящи, но лицето му е сурово.
— Ще бъда ваша съпруга във всяко отношение — обещавам. — Това е задачата, която съм поела, и ще удържа на думата си. Ще бъда кралица на тази страна и майка на децата ви.
— Ще те посоча за регент — заявява той. — Ти ще властваш над тях. Ти ще имаш власт над всеки, когото виждаш тук. Ще им стъпиш на шиите.
— Ще управлявам — обещавам му. — Ще се науча да управлявам, както управлявате вие.
Дворът ме посреща и ме почита като кралица. Почти бих могла да си повярвам, че никога не е имало друга преди мен. На свой ред аз посрещам топло най-малките деца, принц Едуард и лейди Елизабет, и ги приобщавам към едно кралско семейство, към което никога не са принадлежали истински преди. Идват и кралските племеннички: лейди Маргарет, дъщерята на сестрата на краля, кралицата на шотландците, и малката лейди Джейн Грей, внучката на неговата сестра, френската кралица. Принц Едуард представлява затрогваща смесица от официално държание и свенливост. Още от деня на раждането си е обучаван да знае, че е син и наследник на Тюдорите, и че очакванията към него са огромни. За разлика от него Елизабет никога не е била уверена в положението си: по отношение на името и дори на безопасността ѝ съществува крайна несигурност. След екзекуцията на майка си тя е паднала, почти за една нощ, от величието на мъничка обичана принцеса, към която се обръщат с „Ваша светлост“ в собствения ѝ дворец, до положението на пренебрегвано незаконородено момиче, наричано „лейди Елизабет“. Ако някой успее да докаже истинността на слуховете, които още витаят около въпроса кой е баща ѝ, тя в миг може да се превърне в осиротялата „госпожица Смийтън“.