Би следвало семейство Хауард да я обичат и подкрепят като момиче от тяхна кръв, дъщеря на кралицата Болейн, тяхната родственица. Но когато кралят отчита понесените оскърбления и се вглъбява в мрачни размишления за причинените му злини, последното нещо, което херцогът и синът му биха искали да си спомни, е че са напъхали в леглото му няколко момичета от дома Хауард и две от тях са поставили на трона, и че те и двете в крайна сметка са били застигнати от страдания, немилост и смърт. Ту подкрепят малкото момиче, ту го пренебрегват, както е угодно на целите им.
Тя не може да бъде сгодена за никой чуждестранен принц, докато никой не знае със сигурност дали е принцеса или копеле. Не може дори да бъде подобаващо обслужвана, докато никой не знае дали следва да бъде наричана „принцеса“ или „лейди Елизабет“. Никой освен гувернантката ѝ и лейди Мери не е обичал това малко момиче, и единственото ѝ убежище от страха и самотата са книгите.
Сърцето ми се изпълва със съчувствие към нея. Защото аз също някога бях момиче, твърде бедно, за да привлека подходящ жених, момиче, което се обръщаше към книгите за компания и утеха. Веднага щом тя идва в двора, се погрижвам да ѝ дадат спалня близо до моята. Държа я за ръка, докато отиваме заедно към параклиса всяка сутрин, и ние прекарваме деня заедно. Тя откликва с облекчение, сякаш цял живот е чакала майка, и аз най-сетне съм се появила. Чете с мен, а когато идват проповедниците от Лондон, ги слуша и дори се включва в обсъждането на техните проповеди. Обича музиката, както и всички ние; обожава хубавите дрехи и танците. Мога да я уча, а след няколко дни вече и да се шегувам с нея, да я галя, да я упреквам, и да се моля с нея. Съвсем скоро вече я целувам по челото сутрин и ѝ давам майчина благословия вечер, почти без да се замислям.
Лейди Мери приема с радост това коледно семейство като млада жена, която предпазливо е вървяла на пръсти през света след прогонването на майка си. Сякаш е сдържала дъха си, обзета от страх, и най-сетне може да въздъхне облекчено. Най-сетне знае къде е редно да бъде: и живее в двор, в който има свое почетно място. Не бих си и представяла да се държа с нея като майка — би било нелепо: ние сме почти на еднаква възраст, но двете можем да бъдем като сестри, създавайки дом за двете по-малки деца, да забавляваме и утешаваме краля, и да поддържаме съюза на страната с Испания: с роднините на Мери. Подкрепям религиозните реформи, за които баща ѝ е отсъдил, че са правилни; естествено, тя би искала църквата да се върне под управлението на Рим; но мисля, че колкото повече слуша за философите, които искат да върнат църквата към първоначалната ѝ чистота, толкова повече ще подлага на съмнение миналото на папизма, довел църквата до поквара и допринесъл за лошото ѝ име.
Вярвам, че Словото Божие означава за нея нещо повече от празните символи, които красяха църквите и манастирите, безсмислената ритуалност, използвана да заслепява хората, които не могат да четат и да мислят сами. Когато помисли за това, както аз мисля за него, със сигурност ще подкрепи реформата, както я подкрепям аз.
Макар че може и да имаме разногласия по точките на доктрината, тя идва всеки ден в покоите ми и слуша четенията. Тази Коледа съм избрала любимите псалми на покойния епископ Фишър. Това е интересен пример за деликатния път, по който пристъпвам: той включва търсения, но изключва предизвикателствата. Епископът, свят човек, който пишеше прекрасно, умря за църквата на Рим, опълчвайки се на краля. Той бе някогашният изповедник на Катерина Арагонска, майката на Мери, затова е естествено и подобаващо за една дъщеря тя да има добро мнение за него. Мнозина, които тайно мислеха като него, сега са предпочитани съветници на краля, затова отново е позволено да се четат писанията на епископа.
Моят изповедник, епископ Джордж Дей, е служил като капелан на Фишър и е обичал господаря си. Чете от сбирката му с псалми на латински всеки ден, и никой не може да отрече, че тези Божии слова са прекрасно преведени от стария епископ от оригиналния гръцки. Това е скъпоценно наследство: от гръцки на латински, а сега дамите от покоите ми, моите духовници, лейди Мери и дори малката Елизабет и аз, работим по английския превод. Езикът е толкова прекрасен, та ми се струва нередно само онези, които разбират латински, да могат да четат онова, което този свят човек е съчинил. Мери е съгласна с мен, а прилежанието ѝ в работата и красотата на речника ѝ превръщат всяка сутрин в изключително интересно време — не само за мен, но и за всичките ми дами.