— Кралят ви обича. Със сигурност ще се гордее… — понечва да възрази Джордж, когато на вратата се потропва. Той незабавно скрива страниците, когато влиза Катрин Брандън, прави ми нисък реверанс, усмихва се на Джордж, и казва:
— Кралят пита за вас, ваше величество.
Изправям се на крака.
— Тук ли идва?
Тя поклаща глава, но не отговаря. Джордж мигновено разбира, че тя не иска да обяснява пред него. Събира листовете.
— Ще ги взема, както се уговорихме — казва, и аз кимвам, а той си тръгва.
— Състоянието на крака му се е влошило — казва Катрин тихо, веднага щом вратата се затваря зад изповедника ми. — Негова светлост съпругът ми ме предупреди, а после изпрати човек да ми каже, че кралят желае да ви види тази сутрин в личните си покои.
— Трябва ли да отида при него, без да ме видят? — питам. Между крилата, отделени за краля и кралицата в Уайтхол има свързващи стаи. Мога или да мина през голямата зала, и всички да забележат, че отивам да посетя съпруга си, или да мина през свързващата врата до неговото крило през общата ни галерия, придружавана само от една дама.
— Дискретно — тя кимва. — Не иска никой да узнае, че е на легло.
После тръгва пред мен. Катрин влиза и излиза в кралските дворци още от детинство. Тя е дъщеря на най-любимата придворна дама на Катерина Арагонска, Мария де Салинас, и съпруга на големия приятел на Хенри, Чарлс Брандън. Обучена е да се ориентира умело из дворците, избягвайки както погрешните завои, така и злонамерените придворни. Не за пръв път се чувствам като провинциално нищожество, мъкнеща се зад една от малцината избрани, родени и възпитани в този двор.
— Лекарите му с него ли са?
— Доктор Бътс и доктор Оуен, а аптекарят му приготвя лекарство за облекчаване на болката. Но този път е много зле. Струва ми се, че не съм го виждала по-зле.
— Ударил ли се е? Отворила ли се е раната?
Тя поклаща глава.
— Точно същото като винаги е — казва. — Раната трябва да се поддържа отворена, иначе отровата ще се качи в главата му и ще го убие, но често, когато разтварят раната с телове, или стриват в нея късчета злато, тя изглежда по-зле отпреди. Сега зарастваше и затова са я разтворили и отровата се процежда навън, както би трябвало, но този път се е зачервила много отвътре. Подула се е, и е гореща и подпухнала, а язвата в крака му сякаш става по-дълбока. Чарлс ми каза, че разяжда плътта и стига чак до костта. Причинява му ужасна болка, и нищо не я облекчава.
Не мога да не се тревожа. Когато изпитва болка, кралят е опасен като ранен глиган. Гневът му се възпламенява като възпалената му пулсираща рана.
Тя ме докосва леко по гърба, когато отстъпва встрани, за да ме пусне да мина първа през свързващите двойни врати.
— Вървете — казва много тихо. — Умеете да се справяте с него така, както никой друг.
Хенри е в личните си покои. Вдига поглед, когато тайната врата се отваря и аз влизам в стаята.
— Ах, благодаря на Бог, ето я и кралицата — казва. — Вие, останалите, можете да млъкнете, да се отдръпнете и да ме оставите да говоря насаме с нея.
Заобиколен е от мъже. Виждам Едуард Сиймор, пламнал и с гневно изражение, и епископ Гардинър, който изглежда самодоволен. Предполагам, че са се препирали, блъскали са се кой да застане пред краля, дори докато лекарите са поставяли дренаж в крака му, за да извлекат отровата, забивайки остра метална лъжица дълбоко в разранената плът. Нищо чудно, че съпругът ми е зачервен като розата на дома Ланкастър, очите му са стиснати, превърнали се в просълзени цепки на лицето му, разкривено в свирепа гримаса. Чарлс Брандън, съпругът на Катрин, се държи на благоразумно разстояние.
— Сигурен съм, че лично нейно величество кралицата ще се съгласи… — подема спокойно епископ Гардинър и аз виждам как Ризли кимва и идва малко по-близо, сякаш за да подкрепи някакъв довод.
— Кралицата няма да казва нищо — процежда Хенри. — Ще стои до мен и ще ми държи ръката и ще си държи устата затворена, както подобава на една добра съпруга. Няма да намеквате, че може да постъпи по друг начин. И всички ще излезете.
Чарлс Брандън моментално се покланя на краля, покланя се на мен с ръка на сърцето, кимва за довиждане на съпругата си и се изпарява далеч от мрачното присъствие на краля.