Укротяването на кралицата

— Сигурна?

— Не мислиш ли, че са ми сложили рога? — настоява той. — Не мислиш ли, че тя е дете на друг мъж? Отричаш ли вината на майка ѝ? Наредих да обезглавят майка ѝ за тази вина.

Тя му е одрала кожата. Косата ѝ с цвят на бакър, бялата ѝ кожа, упоритата ѝ, малка, нацупена уста. Но ако отрека вината на майка ѝ, го обвинявам, че е убиец на съпругата си, ревнив глупак, изпратил на смърт невинна жена, позовавайки се на клюките на стари акушерки.

— Каквото и да е сторила Ан Болейн в по-късни години, вярвам, че Елизабет е ваша — казвам предпазливо. — Тя е ваше малко копие. Тя е Тюдор от глава до пети.

Той кимва, жадуващ успокоение.

— Каквато и да е майка ѝ, никой не може да отрече кой е баща ѝ — продължавам.

— Виждаш мен в нея?

— Достатъчна е дори само обичта ѝ към познанието — казвам, отричайки силната интелигентност на Ан Болейн и предаността ѝ на реформата, за да подсигуря безопасността на дъщеря ѝ. — Любовта ѝ към книгите и езиците — всичко това е от вас.

— И казваш това, ти, която виждаш децата ми изцяло, както никой друг досега не ги е виждал?

— Почитаеми съпруже, събрах ги заедно, понеже смятах, че такова ще бъде вашето желание.

— Наистина е такова — казва той накрая. Стомахът му се бунтува — чувам го как къркори, а после той се оригва шумно. — Наистина е такова.

Лъхва ме киселият му дъх.

— Радвам се, че съм постъпила правилно от любов към вас и от любов към децата ви — казвам предпазливо. — Исках цялата страна да види прекрасното кралско семейство, което създадохте.

Той кимва.

— Ще върна на момичетата мястото, което им се полага — обявява. — Ще обявя и двете за принцеси. Мери ще наследи принц Едуард на престола, ако го надживее и той няма наследник — да не дава Господ. След нея идва Елизабет, а след нея — моята племенница, лейди Маргарет Дъглас и шотландските роднини на сестра ми.

Против Божията воля и против традицията е кралят да посочва кой да го наследи. Бог е този, който избира кралете, точно както избра този — който беше втори син, прибирайки при Себе си всички други наследници. Бог призовава един крал на престола, Бог създава реда на раждането и оцеляването на своите избраници. Но след като кралят ръководи църквата в Англия и владее трона в Англия, кой ще го възпре да посочи наследниците си? Със сигурност не и онези мъже, които изхвърли от стаята, задето му възразиха. Със сигурност не и аз.

— Принц Едуард ще бъде крал — искам да се уверя. — А все още неродените му деца ще го наследят.

— Бог да ги благослови — казва той замаяно. Замълчава за миг. — Винаги съм се боял за него — продължава много тихо. — Майката на това дете беше истинска светица, знаеш ли.

— Зная — казвам. Пак Джейн — Бог да я прости.

— Мисля постоянно за нея. Мисля за сладкия ѝ характер и безвременната ѝ смърт. Тя умря, за да ме дари с наследник; умря, докато ми служеше.

Кимвам, сякаш съм трогната от мисълта за саможертвата ѝ.

— Когато съм болен, когато се боя, че може никога да не оздравея, си мисля, че поне ще бъда с нея.

— Не го казвайте — промърморвам, и съм искрена.

— А хората говорят ужасни неща. Разправят, че има проклятие, говорят за проклятие, говорят такива неща — проклятие над момчетата на Тюдорите, проклятие над нашия род.

— Никога не съм чувала подобно нещо — казвам упорито. Разбира се, че съм чувала. Бунтовниците на Север бяха убедени, че родът на Тюдорите ще погине заради греховете си срещу църквата и срещу Плантагенетите. Наричаха го Кърта — звяр, подкопаващ собственото си кралство.

— Не си ли? — пита той с надежда.

Поклащам глава. Всички казваха, че Тюдорите са прокълнати заради погубването на принцовете на Йорк в Тауър. Как е възможно един убиец на принцове да е благословен? Но ако кралят е смятал така, как е могъл да се осмели да планира бъдеще, той, който уби наследниците на Плантагенетите: лейди Маргарет Поул, и невинните ѝ син и внук? Той, който обезглави две свои съпруги само заради подозренията си?

— Не съм чувала нищо такова.

— Хубаво. Хубаво. Но затова го пазя толкова. Браня го от убийци, от болести, от злощастие. Пазя го като единственото си съкровище.

— Аз също ще го пазя — обещавам.

— Така че ще се уповаваме на Бог да пази Едуард, ще се молим той да се сдобие със силни синове, а междувременно ще прокарам указ в Парламента, за да посоча момичетата като негови наследници.

Англия никога не е имала властваща кралица, но няма да изтъкна и това. Не зная как да повдигна въпроса кой ще бъде лорд протектор, докато Едуард навърши пълнолетие. Това означава да намекна, че кралят може да умре в рамките на следващите единайсет години, а той няма да иска да чуе това.