— Имам много добри новини за вас — казвам. — Ще ги научите от Тайния съвет, но исках да ви го кажа преди официалното обявяване. Кралят реши да посочи реда на наследяване, и вие ще бъдете наречена принцеса Мери и ще наследите трона след Едуард.
Тя свежда поглед, забулвайки тъмните си очи с ресниците си, и виждам как устните ѝ се движат в благодарствена молитва. Само поруменялото ѝ лице ми подсказва, че е дълбоко развълнувана. Но не заради шанса да се възкачи на трона. Тя не притежава амбицията на Елизабет.
— Значи, най-накрая приема, че майка ми е била целомъдрена — казва тя. — Оттегля твърдението си, че не са били женени пред Бог. Майка ми е била вдовица на брат му, а после истинска негова съпруга.
Слагам ръка на коляното ѝ, за да я накарам да замълчи.
— Той не каза нито дума за това, нито аз го казвам, нито пък вие би трябвало да го казвате. Той ви признава за принцеса, признава за принцеса и Елизабет. Елизабет е след вас в реда на наследяването, а след нея са лейди Маргарет Дъглас и нейният род. Той не спомена стария проблем около брака с майка ви и това, че я е напуснал.
Тя само за миг отваря уста да възрази, а после кимва. Всеки, притежаващ поне малко интелигентност, може да види, че ако кралят признава дъщерите си за законнородени, тогава, логично, трябва да приеме и браковете с майките им за валидни. Но — както си дава сметка тази високоинтелигентна дъщеря, — това не е човек, който разсъждава логично. Това е крал, който може да се разпорежда с реалността. Кралят е постановил, че те отново са принцеси, точно както някога заяви, че и двете са незаконородени, просто по силата на един каприз, без основателна причина.
— Тогава той ще ми уреди брак — казва тя. — А също и на Елизабет. Ако сме принцеси, тогава можем да се омъжим за крале.
— Можете — казвам усмихнато. — Не се бях сетила за това. Това ще бъде следващата стъпка. Но не съм сигурна, че ще ми е лесно да се лиша от която и да е от вас двете.
Тя слага ръка върху моята и казва:
— Не искам да ви напускам. Но е време да се омъжа. Имам нужда от собствен двор и искам да имам собствено дете, което да обичам.
Седим, хванати за ръце, с преплетени пръсти, за миг.
— Принцесо Мери — казвам, изпробвайки новата ѝ титла. — Не мога да ви опиша колко се радвам, че отново получихте онова, което ви се полага по право, и че мога да ви наричам и гласно така, както винаги съм ви наричала в сърцето си. Майка ми никога не говореше за вас по друг начин освен като за принцеса, и никога не мислеше за майка ви другояче, освен като за велика кралица.
Тя примигва, за да прогони сълзите от тъмните си очи.
— Майка ми щеше да се радва да доживее този ден — казва печално.
— Щеше — казвам. — Но наследството, оставено ви от нея, е вашият произход и вашето възпитание. Никой не може да ви отнеме някое от тези неща, а тя ви е дала и двете.
Един испански херцог, дон Манрикес де Лара, ще посети двора, въпреки че кралят още не е добре.
— Ще трябва ти да го забавляваш — казва Хенри. — Аз не мога.
Малко съм стресната.
— Какво трябва да правя?
— Той ще влезе да се срещне с мен, ще го приема в личния си кабинет, но не мога да издържа повече от миг-два. Ясно ли е?
Кимвам. Хенри говори с тон на сдържана ярост. Знам, че е раздразнен от болката и огорчен от безсилието си. В такова настроение може да се нахвърли срещу всеки. Хвърлям поглед из стаята: пажовете стоят, опрели гърбове в стената, шутът седи тихо до краля. Двамата писари са се привели над някакви документи, сякаш не смеят да вдигнат очи.
— Той може да вечеря с брат ти и с Хенри Хауард. Те са представители на цвета на двора, красивите млади мъже. Би трябвало да му е достатъчно. Съгласна ли си?
— Да, милорд — казвам. Хенри Хауард е най-големият син на херцога на Норфолк, високопоставен по рождение, и никога не е сторил нищо, за да заслужи това положение. Той е горд, суетен, надут, самопровъзгласил се за златен младеж. Но ще бъде неоценим тук, където ще имаме нужда от някой красив, млад и горд като наперен паун.
— После испанският херцог може да отиде в покоите ти и можете да слушате музика и да танцувате, и да вечеряте, и да се забавлявате както пожелаете. Можеш ли да направиш това?