Кралят настоява да преместя леглото си, за да съм по-близо до него, когато не може да спи от болка нощем, и слугите ми прехвърлят красивото ми легло с четирите големи колони и украсения с бродерия балдахин в една стая за почивка точно до спалнята на самия крал. Пренасят също масата и стола ми, и молитвения ми стол. С безмълвен жест нареждам книгите ми, кутията ми с принадлежности за писане и ръкописите, проучванията и преводът ми на псалмите на Фишър да останат в покоите на кралицата. Макар да не чета нищо освен онова, което е одобрено от краля и неговия Таен съвет, действително не искам да привличам внимание към нарастващата си библиотека от книги по теология или да позволя всички да узнаят, че ме интересуват главно поученията на ранната църква и призивът за реформа на неправдите от последните години. Това ми се струва най-важното, което един човек на познанието би трябвало да изучава в наше време; това е централният въпрос на нашето време. Всички изтъкнати мъже обсъждат и разучават въпроса как църквата се е отклонила от ранната си простота и благочестие, всички дискусии и писания са свързани с намирането на верния път, истинския път към Христа, независимо дали в лоното на Църквата на Рим или успоредно с нея. Те превеждат документи, които ни разказват как е била организирана най-ранната църква и постоянно намират исторически хроники и свещени писания, които сочат как може да се води благочестив живот на този свят, и които показват как земната власт трябва да стои редом с църквата. Вярвах, че кралят е напълно прав да прехвърли към себе си управлението на църквата в Англия. Нима не е правилно един крал да управлява земите си, включително сградите на църквите и всичко останало. Не може да има един закон за хората и друг за духовенството. Сигурно е, че църквата трябва да управлява в областта на духа, на свещените Божии дела; кралят трябва да властва над земните неща. Кой би могъл да оспори това?
— Мнозина — обяснява Катрин Брандън, най-голямата привърженица на реформата сред моите дами. — А кралят се вслушва в мнозина от тях. Те отново набират сила. Срещаха препятствия, когато кралят беше на страната на архиепископ Кранмър, но Стивън Гардинър си възвърна благоволението на краля и влиянието му нараства непрекъснато. Връщането на титлата на принцеса Мери ще се хареса на Рим, а ние предлагаме приятелство на Испания, като оказваме почит на посланика им. Мнозина от съветниците на краля са подкупени от Рим, за да се опитат да го убедят да върне на Рим върховенството над английската църква, да се върнем обратно там, където бяхме преди, — да му казват, че така ще бъдем в съгласие с всички други велики страни. А освен това, в градовете и селата има хиляди хора, които не разбират нищо от всичко това, а просто искат да видят възстановени параклисите край пътя, да се върнат иконите и статуите обратно в църквите. Бедните глупци, те не разбират нищо и не искат да им се налага да мислят самостоятелно. Искат монасите и монахините да се върнат, за да се грижат за тях и да им казват какво да мислят.
— Е, аз не искам никой да знае какво мисля — казвам без заобикалки. — Така че дръжте книгите ми в покоите ми и заключени в сандъка, Катерина, и пазете ключа.
Тя се усмихва и ми показва ключа на верижката на колана ѝ.
— Не всички сме толкова безгрижни като вас — казвам, когато тя подсвирва на малкото си куче, кръстено на епископа.
— Кутрето Гардинър е глупчо, който идва, като му свирна, и сяда по команда — казва тя.
— Е, недейте да го викате или да го командвате по име в покоите ми — казвам. — Не ми трябват врагове, със сигурност не и Стивън Гардинър. Кралят вече го фаворизира. Ще трябва да смените името на кучето си, ако негова милост епископът продължи да се издига.
— Боя се, че е неудържим — казва тя искрено. — Той и привържениците на традицията вземат надмощие над нас. Научих, че Томас Ризли не се задоволява с постовете на кралски секретар и пазител на тайния печат, а ще бъде и лорд-канцлер.
— Съпругът ви ли ви каза?
Тя кимва.
— Каза, че Ризли е най-амбициозният човек в покоите на краля от Кромуел насам. Каза, че е опасен човек — точно като Кромуел.
— Чарлс не дава ли съвети на краля в полза на реформата?
Тя ми се усмихва.
— Не и той! Няма как да останеш фаворит в продължение на трийсет години, като казваш на краля каквото мислиш.
— В такъв случай, защо съпругът ви не се опитва да ви удържи — питам любопитно, — когато кръщавате шпаньола си на името на един епископ, за да го подразните?