Кралят присвива очи към любимеца си.
— Аз никога не мога да греша, защото съм крал — казва той. — Никога не мога да греша, защото един крал е над един простосмъртен, и стои само с една степен по-ниско от ангелите. Никога не мога да греша, защото Бог ми говори, с думи, които никой друг не може да чуе. Точно както ти никога не можеш да си мъдър, защото си мой шут — той хвърля поглед към мен. — А тя никога не може да има мнение, което не е мое, защото е моя съпруга.
Тази нощ се моля за благоразумие. Цял живот съм била покорна съпруга, първо на младо, боязливо и глупаво момче, после на властен, студен мъж. И пред двамата проявявах пълно покорство, защото това е дългът на една съпруга, постановен от Бог и втълпяван на всяка жена. Сега съм омъжена за краля на Англия и имам към него троен дълг: като съпруга, като поданица, и като част от паството на църквата, на която той е върховен глава. Да чета книги, които не биха му се понравили, и да имам мнения, които той не споделя, е нелоялност или дори нещо по-лошо. Трябва да мисля така, както мисли той, от сутрин до вечер. Но не мога да приема, че Бог би ме дарил с разсъдък, ако не иска да мисля самостоятелно. Думите отекват в главата ми: Не мога да приема, че Бог би ме дарил с разсъдък, ако не иска да мисля самостоятелно. А с тях идва куплетът: А Бог ме е дарил със сърце, Той сигурно иска от мен да обичам. Зная, че съединяването на двете изречения не е логика, подобаваща на философ, а на поет. Тя идва от това, че имам слух на писател; това, което ме убеждава, е колкото идеята, толкова и силата на думите. Бог ме е дарил с разсъдък — Той сигурно иска от мен да мисля, Бог ме е дарил със сърце — Той сигурно иска от мен да обичам. Чувам ги в ума си. Не ги изричам гласно, дори и тук, в пустия параклис. Но когато вдигам очи от мястото си до олтарната преграда към изображението на разпнатия Христос, виждам единствено усмивката на Томас Сиймор.
Нан влиза в стаята за птиците ми, където съм седнала на пейката в прозоречната ниша с две жълти канарчета върху едната ми ръка, кълвящи залък от пшеничено хлебче, което държа в другата. Наслаждавам се на будните им очички, на начина, по който надигат глави, на блестящия им цвят, на сложно подредените пера и топлите им, дращещи крачета. Те са истинско чудо от кипящ живот, кацнало в дланта ми.
— Шшт — казвам, без да вдигам глава.
— Трябва да чуеш това — казва Нан с тон на приглушена ярост. — Прибери птиците.
Вдигам поглед да откажа, но после виждам мрачното ѝ лице. Зад нея е Катрин Брандън, пребледняла. До нея е Ан Сиймор със сериозно изражение.
Леко, за да не ги стресна, пъхам ръка в красивата клетка и двете птичета скачат върху пръчките си, а едното започва да се кипри и да приглажда перата си, сякаш е някой важен посланик, завърнал се от държавна визита, и трябва да оправи наметалото си.
— Какво има?
— Новият Указ за наследяването на трона — казва Нан. — Кралят ще посочи наследниците си, преди да тръгне на война с Франция. Чарлс Брандън и Едуард Сиймор са били с него, когато е разговарял със съветниците си, а Ризли — Ризли! — беше там с правниците, за да изготвят указа.
— Зная всичко за това — казвам спокойно. — Той го обсъди с мен.
— Каза ли ти, че посочва децата, които може да родиш, за наследници на принц Едуард? — пита настойчиво тя.
Извъртам се рязко и при внезапното ми движение птичките в клетката започват да пърхат.
— Които мога да родя? — питам.
— Трябва да внимаваме какво се говори — Ан Сиймор неспокойно хвърля поглед наоколо, сякаш папагалът може да докладва на епископ Гардинър евентуални предателски думи.
— Разбира се, разбира се — кимвам. — Просто се изненадах.
— И всички други възможни наследници — казва Катрин Брандън: гласът ѝ е много тих, лицето — грижливо изчистено от всякакво изражение. — Всъщност това е смисълът.
— Други наследници ли?
— От всяка възможна бъдеща кралица.
— Възможна бъдеща кралица? — повтарям. Поглеждам към Нан, не към Катрин или Ан. — Той очаква да има друга бъдеща кралица?
— Не наистина — успокоява ме Ан Сиймор. — Просто изготвя Указ за наследяването, който все още да важи, дори ако той ви надживее. Да кажем, че умрете преди него…
Нан ахва леко, задавено.
— От какво? Та тя е достатъчно млада да му бъде дъщеря!
— Трябва да бъде предвидено! — настоява Ан Сиймор. — Да кажем, че имате лошия късмет да се почувствате зле и да умрете…
Катрин и Нан си разменят тревожни погледи. Несъмнено Хенри има навика да надживява кралиците си.
— Тогава той ще бъде принуден да се ожени отново и да се опита да се сдобие със син — заключава Ан Сиймор. — Това не означава непременно, че го планира. Не означава, че има такова намерение. Не означава, че има някоя жена наум.