— Категорично. Но там се крие и опасността…
— Каква опасност?
— Символът, олицетворяващ Марс, е също и символът за болка, за горещина в кръвта, болка в краката. Опасявам се за здравето на ваше величество.
Разнася се приглушен шепот на съгласие. Всички се боим за здравето на краля. Той мисли, че може да потегли на война като момче, яхнал коня си, когато дори не може да влезе на вечеря, без да го крепят от двете страни.
— По-добре съм — заявява кралят.
Астрономът кимва.
— Със сигурност поличбите за вас са добри — казва той. — Ако лекарите успеят да спрат възпалението на старата ви рана. Но, ваше величество, не забравяйте, че това е рана от оръжие, и тъй като е бойна рана болката от нея се усилва и намалява в зависимост от Марс.
— Тогава сигурно ще ме безпокои малко, когато тръгна на война — казва кралят упорито. — Според собствените ти тълкувания, астрономе. Според собствените ти знаци.
Усмихвам се леко на краля. Упоритият му кураж е едно от най-хубавите му качества.
Астрономът се покланя.
— Това със сигурност би било моето тълкуване на картата.
— А ще стигнем ли чак до Париж?
Това е опасен въпрос. И придворните, и народът се тревожат, убедени, че кралят не трябва да се опитва да влиза прекалено навътре във Франция. Но никой не смее да му го каже.
— Ще стигнете толкова далече, колкото пожелаете — казва хитроумно астрономът. — Военачалник като вас, който се е сражавал на същия този терен преди, най-добре ще прецени какво трябва да опитате да направите, когато прецените съпротивата, терена, времето, настроението на войниците си. Бих ви посъветвал да не пресилвате армията си. Но какво би могъл да постигне с нея един крал като вас? Дори звездите не могат да отговорят на това.
Кралят е доволен. Кимва на пажа си, който дава на мастър Кратцер тежка кесия. Всички се опитват да не гледат към нея и да не преценяват колко пари има в нея.
— А Венера? — пита кралят с груб хумор. — Какво ще кажете за любовта ми към кралицата?
Толкова се радвам, че Томас го няма в стаята, за да чуе това. Каквото и да мисли за мен сега, не бих допуснала да види как кралят отпуска тежката си ръка на рамото ми, и ме гали по врата, сякаш съм негова кобила, негова хрътка. Не бих искала Томас Сиймор да вижда как кралят облизва малките си устни, и моята търпелива усмивка.
— Кралицата е родена за щастие — заявява Кратцер.
Обръщам се изненадано към него. Никога не съм помисляла подобно нещо. Бях възпитана да помогна на семейството си да се издигне до високо положение, може би Бог ме е призовал да помогна на Англия да остане вярна на реформираната религия, но никога не съм мислила, че съм родена за щастие. Животът ми никога не е бил планиран с щастието като основна цел.
— Така ли мислите?
Той кимва и казва:
— Погледнах разположението на звездите при раждането ви. Беше ясно, че ще се омъжите няколко пъти и накрая ще намерите щастието.
— Видели сте това?
— Видял е истинско щастие в третия ви брак — обяснява кралят.
Отправям му най-красивата си усмивка.
— Всеки може да види щастие в него.
— Още веднъж казвам — обажда се отегчено Уил изпод масата, — че и аз бих могъл да предскажа всичко това, а после можех да получа онази тежка кесия. Ще отбележим ли сега, че божествената Катрин е щастлива?
— Ритни го — съветва ме Хенри и придворните се разсмиват, когато се преструвам, че замахвам с крак, а Уил хуква, вие като куче и се държи за задника.
— На кралицата ѝ е предопределено да се омъжи по любов — казва Кратцер, докато Уил отива с куцане в единия край на стаята. — По дух, и по характер тя е създадена и предопределена да обича дълбоко и силно — изглежда тържествено сериозен. — И, уви, мисля, че ще плати висока цена за любовта си.
— Искате да кажете, че тя е трябвало да заеме високо положение, че трябва да се нагърби с големи задължения заради любовта си? — пита тихо кралят.
Астрономът се намръщва леко.
— Боя се, че любовта може да я въвлече в сериозна опасност.
— Тя е кралица на Англия от любов към съпруга си — казва Хенри. — Това е най-високото и най-опасното положение за всяка жена в страната. Всеки ѝ завижда, а враговете ни биха искали да я видят унизена. Но любовта ми към нея и моята власт ще я защитят.
Възцарява се мълчание, тъй като много хора са искрено трогнати от проявата на преданост от страна на краля. Той поднася ръката ми към устата си и я целува, и аз също съм дълбоко трогната, че ме обича и е готов да го заяви толкова открито. После някакъв лицемерен придворен възкликва: „Ура!“, и моментът се разваля. Кралят разтваря обятията си, аз пристъпвам в топлата му прегръдка, а когато едрата му, охранена глава се свежда към мен, притискам устни към влажната му буза. Той ме пуска и аз се извръщам от масата и от астронома. Нан е до мен.