Конярите от седмици упражняват коня му с големи тежести, прикрепени към седлото, за да може да издържи теглото му и до го носи безопасно. Конят е отскоро в кралските конюшни, солидно, бързо животно, с копита като кофи и крака като дървесни стволове. Той също носи масивна метална броня, прикрепена на врата, главата и тялото му. Не изглежда възможно този масивен крал да е в състояние да язди, или претовареният му кон да може да го носи, но едрите, широки копита на коня карат подвижния мост да се тресе, когато животното минава по рампата до баржата му и Хенри ми целува ръка на кея.
— Довиждане — казва той. — Само за малко, любима. Ще се върна при теб. Не се страхувай за мен.
— Ще се страхувам за вас — настоявам. — Обещавате ли, че ще ми пишете често, за да ми съобщавате как сте и как се справяте?
— Обещавам — казва той. — Зная, че оставям страната в сигурни ръце с теб като регент.
Това е огромна отговорност, най-голямата, която един англичанин би могъл да приеме. А да се възложи на англичанка е още по-голяма отговорност.
— Няма да ви разочаровам — казвам.
Той свежда глава за благословията ми, а после, като се обляга на един паж за опора и се повлича нагоре, се качва по подвижния мост. Влиза в кралската каюта, виждам как вратата се затваря след едрия му силует, и гвардейците заемат постовете си.
На кърмата на баржата, застанал зад кормчията, виждам Томас Сиймор. Той също заминава на война, и аз знам, че се отправя към по-голяма опасност. Когато барабанът започва да бие и хвърлят въжетата, докато веслата се потапят във водата и баржата се поддава на течението и плавно се отделя от кея, тъмният поглед на мъжа, когото обожавам, среща моя, а после той се извръща. Дори не изричам с устни „Бог да те благослови“ или „Пази се“. Вдигам ръка да помахам на краля, а после също се извръщам.
Дворецът Хамптън Корт
Лятото на 1544 г.
Времето е прекрасно, слънчево, ясно и горещо всеки ден, и всяка сутрин аз се събуждам сама в собственото си легло в преустроените си покои в югоизточното крило на основния двор, с изглед към градините с езерцата, обърнати на юг, далече от призраците, наслаждавайки се на удоволствието да общувам сама със себе си.
Трите кралски деца са с мен и всяка сутрин се събуждам с такова удоволствие от мисълта, че и трите са под същия покрив, че ще се молим в един и същ параклис, че ще закусваме в голямата зала, и ще прекараме деня в учене и в забавления! Едуард живее със сестрите си за първи път в самотния си малък живот. Събрах около себе си и тримата, както на никоя друга кралица не е било позволено да стори преди. Имам всичко, което би могло да направи една жена щастлива, и съм главен регент на Англия. Всичко ще става така, както аз реша, никой не може дори да ми възрази. Децата са с мен, защото аз казвам, че ще бъде така. Никой не може да откъсне Едуард от неговото семейство и от мен, неговата доведена майка. Ще останем тук, в най-прекрасния от всички английски дворци, защото това е моят избор, а по-късно — когато аз реша, а не по друго време — ще потеглим на пътуване за удоволствие, ще ходим на лов и ще плаваме, и ще яздим по долината на Темза, аз и децата, и онези придворни, които искам да бъдат с нас.
Заемам мястото си на голямата маса в залата за аудиенции всеки ден и изслушвам как Тайният съвет ми докладва, че кралството е в мир и че прибираме данъци и глоби, и правим достатъчно оръжия и доспехи, за да снабдяваме армията на краля във Франция. Превръщам снабдяването на войската ни в своя най-важна задача, държа да се уверя, че надниците, оръжията, мунициите, храната, дори върховете за стрели, се изпращат в нужните количества. Била съм сравнявана, в свой ущърб, със святата Джейн Сиймор, от мига, в който се омъжих; не искам да бъда подложена и на сравнение с Томас Улзи. Не искам никой да каже, че Катерина Арагонска е била по-добър регент от Катрин Пар.