Всяка сутрин, след закуска и преди да изведа децата на лов, провеждам кратко заседание със съветниците си, за да прочета всички съобщения, които са пристигнали през нощта, било от краля във Франция или от размирните северни земи. Ако има задачи за възлагане, или нещо, в което искам да се уверя, ще ги повикам да се срещнат с мен отново преди вечеря.
Събираме се в една от великолепните стаи в Хамптън Корт, аз съм поръчала да поставят маса в средата, около нея — столове за членовете на съвета, на стената има голяма карта на Франция и морските пътища. Върху отсрещната стена има толкова точна карта на пограничните земи на Севера и на Шотландия, колкото е възможно да се начертае според малкото познания за тази територия, които имаме. Седя начело на масата, а Уилям Питър, секретарят на краля, чете съобщения, пристигнали от нашите армии, и писмата или молбите от други части на нашето кралство. Тъй като кралят е във война с французите, има смутове в повечето градове, където са се заселили французи, и аз трябва да пиша на местните лордове или на мировите съдии, и да им наредя да се погрижат да възстановят спокойствието в поверените им области. Една страна във война е нервна като някое от моите птичета. Постоянно получаваме съобщения за шпиони и нахлувания, за които преценявам, че са лъжливи, и разпращам съответни прокламациите из цялото кралство.
До мен, от дясната ми страна, седи архиепископ Томас Кранмър, уравновесен и търпелив съветник, със спокоен глас, докато лорд Томас Ризли е склонен да бъде по-драматичен и гръмогласен. Той има основателен повод за безпокойство. Именно на Ризли кралят нареди да заяви какви средства ще бъдат нужни за нахлуване във Франция и поход към Париж. След много изчисления, изписвайки гъсто множество листове с оценки, той прецени, че ще ни трябва около четвърт милион лири: цяло състояние. Събрахме го чрез заеми и данъци и като изгребахме всички златни монети, до последната, от кралските съкровищници, но сега харчим с огромна скорост тези средства и става ясно, че изчисленията на Ризли са погрешни.
Уилям Питър е човек, наскоро сдобил се с влияние, издигнал се благодарение на способностите си, от онези, които старите фамилии като семейство Хауард мразят, син на развъждащи добитък фермери от Девън. Сдържаното му благоразумие помага за запазване на спокойствие по време на срещите, когато някои от другите съветници изтъкват доводи в подкрепа на собствените си каузи, или настояват данъците да бъдат премахнати от родните им градове. Именно Питър предлага да наваксаме недостига на средства, като свалим оловото от покривите на всички манастири и го продадем. Така в сградите ще започне да тече, когато вали, и това ще завърши унищожаването на Римокатолическата църква в Англия. Разбирам, че това е също толкова добре за реформата, колкото и за събирането на пари за краля, но част от мен жали за погубените прекрасни сгради, за учението и материалната подкрепа, които манастирите даряваха на своите паства.
Често принцеса Мери присъства на някоя среща заедно с мен, и понякога си мисля, че е добре да го прави, защото един ден — кой знае? — може да ѝ се наложи да управлява сама едно кралство. Принцеса Елизабет никога не пропуска среща. Седи малко зад мен, подпряла острата си брадичка върху свитите си юмруци, тъмните ѝ очи се местят от човек на човек, забелязвайки всичко, а братовчедка ѝ Джейн Грей седи до нея.
Приключили сме с работата за сутринта, съветниците вече са ми се поклонили, събират книжата си и излизат от стаята, всеки с възложена задача, когато Елизабет ме докосва по ръкава и вдига поглед към мен.
— Какво има? — питам.
— Искам да знам как се научихте да правите това — казва тя стеснително.
— Как съм се научила да правя кое?
— Как научихте какво трябва да правите. Вие не сте родена принцеса и въпреки това знаете кога е редно да слушате и кога трябва да заповядвате, как да се уверите, че ви разбират, как да се постараете да изпълняват каквото им се казва. Не знаех, че една жена може да се справи с това. Не знаех, че една жена може да управлява.
Поколебавам се, преди да отговоря. Това е дъщерята на жена, която преобърна Англия надолу с главата, позволявайки на един млад крал да гали гърдите ѝ, използвайки страстта и похотта, за да се сдобие с влияние, докато получи власт над страната.
— Една жена може да управлява — казвам тихо. — Но трябва да го прави с Божиите напътствия и като използва целия си разум и мъдрост. Не е достатъчно една жена да иска власт, да се стреми към властта сама по себе си. Трябва да поеме отговорността, която я придружава. Трябва да се подготви за власт и да отсъжда мъдро. Ако вашият баща ви омъжи за крал, тогава един ден можете да бъдете кралица, и може да установите, че трябва да управлявате. Надявам се, че когато това стане, ще си спомните какво съм ви казала — победата не означава да поставиш жена на трона, победата е да накараш една жена да мисли като крал, тя да се стреми към нещо повече от собственото си величие, да се смири, за да служи. Въпросът не е една жена да бъде издигната на власт — а да бъде издигната на власт достойна жена, която мисли и държи на това, което прави.