В ума си, толкова ярко, сякаш е истински, виждам Томас Сиймор пред стените на Булон и усмивката на смуглото му лице, когато се изправя безстрашно пред опасността. И така вземам това чувство на любов и копнеж и пиша на краля, нежно и покорно, питам искрено за здравето му, заричам му се искрено, че мисля за него. Но в ума ми в същото време звучи друго писмо — призрачно писмо от думи, които никога не се изписват на хартия. Никога не надрасквам името му, дори само за да изчистя мастилото от върха на перото. Никога не скицирам герба му. Никога не изричам думите на глас. Позволявам си само — последното нещо нощем, преди да заспя в празното си легло — да си помисля за писмото, което бих му написала, ако можех.
Бих му казала, че го обичам със страст, която не ми дава да заспя. Бих му казала, че в някои нощи не мога да понеса допира на чаршафа до раменете си, по гърдите си, защото хладният лен ме кара да копнея за умелата му, топла ръка. Бих написала, че допирам длан до устата си и си представям, че целувам него. Бих написала, че полагам длан върху най-съкровените си части и натискам, и че буйният, възторжен прилив се дължи изцяло на него. Бих написала, че без него съм черупка, куха корона, че целият ми истински живот ми е откраднат. Бих написала, че животът ми е като прекрасно изваяна гробница, празно пространство, че имам всичко, което една жена би могла да желае — аз съм кралица на Англия, но една беднячка, обвила крака и ръце около съпруга си, притиснала устата към неговата, е по-богата от мен.
Никога няма да напиша това. Аз съм автор, аз съм кралица. Мога да пиша само думи, които всеки може да прочете, които писарите на краля могат да му прочетат на глас пред всичките му придворни. Пиша думи, които могат да бъдат изпратени в Лондон и да бъдат публикувани, дори ако никой не знае кой ги е написал. Никога няма да напиша като бедната малка кралица Кити: „Когато си помисля, че отново ще ме оставиш, това кара сърцето ми да умира.“ Кралят я обезглави заради това глупаво любовно писъмце. Тя сама написа смъртната си присъда. Аз никога няма да напиша подобно нещо.
Кралят ми отговаря, разказвайки ми как се развива походът им. Тонът му е ту наперен, ту печален, изпълнен с тъга за дома. Планът да нахлуят в Париж бил изоставен веднага щом пристигнал в Кале, тъй като не бил приет добре от испанския император. Решили, че трябва първо да обсадят близките градове. Чарлс Брандън и Хенри превземат Булон. Томас Хауард, херцог на Норфолк, продължава упоритата си обсада на близкия Монтрьой. Всички настояват за още барут, още оръдия, още гюлета, искат от мен да изпратя миньори от Корнуол да копаят под стените на френските градове. Изпращам хора при магистратите в Корнуол и настоявам за доброволци, поръчвам да отлеят оръдия, заръчвам да приготвят още барут, възлагам на все повече и повече каменоделци да дялат камъни за кръгли гюлета. Повиквам ковчежника и се уверявам, че имаме достатъчно парични приходи, за да снабдяваме армията, и го предупреждавам, че може да се наложи да се обърне отново към Парламента, за да поиска ново отпускане на средства. Той ме предупреждава, че цената на оловото пада, тъй като предоставяме все повече и повече от този метал на пазара, и никой не иска да купува. Получавам прошения от всички, които обичайно се обръщат към мен, а после се срещам с всички, които обикновено биха се обърнали към краля. Седя в приемната на краля всеки ден и управителят на домакинството ми посочва кой може да излезе напред и да говори с мен. Отговарям на всяко писмо в деня, в който го получавам, не допускам домакинството ми да бъде задръстено от недовършени дела, възлагам на служители от Тайния съвет да работят редом със собствените ми хора, и неизменно докладвам на краля за всяко нещо, което правя.
Той трябва да знае, че аз съм главен регент във всяко отношение, че не пренебрегвам нищо, но давам ясно да се разбере, че той управлява чрез мен. Той не трябва никога да си помисли, че съм завзела властта и управлявам от свое име. Трябва да управлявам като крал и да се отчитам като съпруга. Трябва да следвам този предпазлив път във всяка дума, която пиша на хартия, във всяка моя дума, която ще му бъде докладвана, на всяко заседание, което провеждам с Тайния съвет, чиито членове са отчасти мъже от моето домакинство и приближените ми и отчасти хора, гледащи собствените си интереси. На никой от тях не мога да вярвам напълно, че няма да докладва тайно, че ламтя за власт и се престаравам, че съм най-ужасното нещо на света: жена със сърцето и дързостта на мъж.