Мери се усмихва; разбира се, че се надява на съюз с Испания. Но Елизабет има собствени амбиции. Гледа ме как се разпореждам с Тайния съвет, гледа ме как приемам доклади от цяла Англия. Учи се, че една жена може да се образова, да следва собствената си решителност, да дава нареждания на други.
— Наистина ли ще властвам? — прошепва тя.
Питам се какво мисли той в действителност, какво може да види наистина. Кимвам на Елизабет и Мери, и те се отдръпват от масата, когато Николаус Кратцер изважда нов свитък от торбата си.
— Начертах звездната ви карта — казва той. — За мен е чест, че проявявате такъв благосклонен интерес към скромния ми труд.
Надигам се от стола си, докато той разстила документа на масата и го затиска, както и преди, с малките златни модели на планетите.
— Тези неща са красиви — отбелязвам, сякаш не копнея да видя какво е начертал за мен.
— Това са преспапиета — казва той. — Не амулети, разбира се. Но ми харесват.
— А какво виждате за мен? — питам го тихо. — Нека това остане между нас двамата, без да го споделяте с никой друг — какво виждате за мен?
Той посочва знака, олицетворяващ моя дом, украсения с пера шлем.
— Виждам, че като млада жена сте били омъжена за млад мъж — показва ми знаците, които бележат ранните години от живота ми. — Звездите казват, че сте били дете, невинно като тях.
Усмихвам се.
— Да, навярно е било така.
— После, когато сте била на не много повече от двайсет години, сте се омъжили отново, за мъж, достатъчно стар да ви бъде баща, и сте се изправили пред огромна опасност.
— Поклонението пред Божията милост — потвърждавам. — Бунтовниците стигнаха до нашия замък и го обсадиха. Взеха мен и децата му за заложници.
— Сигурно сте знаели, че никога няма да ви сторят зло — казва той.
Тогава го знаех. Но кралят оправда жестокостта си към Севера с някои откъслечни доклади за свирепи нападения.
— Бяха коварни и имаха предателски намерения — казвам, вместо да му отговоря откровено. — Така или иначе, обесиха ги за измяна.
— Били сте омъжена близо десет години — казва той, като показва мрежестите линии на картата. — И така и не ви се е родило дете.
Свеждам глава.
— Това беше повод за скръб — казвам. — Но негово благородие имаше свой наследник и дъщеря; никога не ме упрекна.
— А после негово величество ви удостои с благосклонността си.
Разказана по този начин, историята е толкова мрачна, че усещам внезапен прилив от сълзи на самосъжаление и се извръщам от масата и листовете, за да не се разплача, което би било откровено безумие.
— А сега виждаме, че започва духовният ви живот — казва мило старият астроном. — Тук виждаме знака на Палада — мъдрост и ученост. Значи учите и пишете?
Прикривам едно ахване.
— Уча — признавам.
— Ще пишете — казва той. — А думите ви ще бъдат ценни. Жена, която пише — това наистина нещо е ново. Подхранвайте таланта си, ваше величество. Той е нещо рядко и скъпоценно. Накъдето тръгнете, ще ви последват и други жени, а това е нещо велико. Може би книгите ви ще бъдат вашите деца, вашето наследство, вашите потомци.
Кимвам.
— Може би.
— Но не ви предстои само учене — казва той. — Тук — посочва към разпознаваемия символ на Венера, — тук има любов.
Поглеждам мълчаливо. Не смея да го попитам за онова, което искам да узная.
— Мисля, че любовта на живота ви ще се върне у дома при вас — казва той.
Стискам здраво ръце, и се старая лицето ми да е безизразно.
— Любовта на живота ми ли?
Той кимва.
— Не мога да кажа повече.
Всъщност и аз не смея да питам повече.
— Той ще бъде ли в безопасност?
— Мисля, че ще се омъжите отново — казва той много меко и тихо. С показалката си от слонова кост, като с магическа пръчка, показва по-късните години, четвъртото ми десетилетие. — Венера — отбелязва тихо. — Любов, плодовитост, и смърт.
— Можете да видите смъртта ми? — питам дръзко.
Той поклаща бързо глава.
— Не, не. Забранено е. Вижте астрономичната си карта: тя е точно като тази на краля, продължава все напред, никога не свършва.
— Но виждате любов?
— Мисля, че ще живеете с любовта на живота си. Той ще се върне у дома при вас.
— Разбира се, имате предвид краля, който ще се завърне у дома от войната — казвам бързо.
— Той ще се завърне невредим от войната — повтаря астрономът. Не уточнява кой.
Астрономът е точен поне в предсказанията си за това, че ще уча. Архиепископ Кранмър ме посещава всеки ден, за да обсъждаме работата на Тайния съвет и начина, по който подобава да отговарям на всякакви молби или доклади от страната, но веднага щом светската работа бъде приключена, се насочваме към света на духа. Той е изключително вдъхновяващ учен и всеки ден носи някоя проповед или памфлет, понякога написани на ръка, друг път току-що публикувани, за да помисля върху тях, а на следващия ден ги обсъждаме заедно. Дамите ми слушат и често се включват в обсъждането. Принцеса Мери винаги е склонна да защитава традиционната църква, но дори тя признава логиката на архиепископа и неговата духовна издигнатост. Покоите ми се превръщат в център на обсъждания, малък университет за жени, докато архиепископът води своите капелани и кани проповедници от Лондон да идват и да споделят виждането си за църквата и нейното бъдеще. Всички те задълбочено изучават Библията на латински, на гръцки, и в съвременните преводи. Често откриваме, че се обръщаме от една версия към друга, за да стигнем до истинския смисъл на някоя дума, и макар да се наслаждавам на все по-доброто си разбиране на латинския, съзнавам, че ще трябва да науча гръцки.