През септември град Булон се предава пред английската обсада и кралят се готви да се върне у дома, за да бъде посрещнат като герой. Всъщност той пише от Франция, за да нареди полагащо се на герой посрещане, а моята задача да се погрижа да го получи. Победното шествие на краля ще мине от Дувър до Лондон и целият двор ще отиде да го поздрави в замъка Лийдс, в Кент. Трябва да поръчам на кралския стъклар да изработи специални прозорци за залата за пиршества, за спалните и параклиса в замъка Лийдс, и главният стъклар Хоун идва в покоите ми и ми показва скицата си на обречената крепост в Булон и кралят и неговата армия пред него.
— Слънцето ще струи през стъклото и ще изглежда така, сякаш стените на Булон сияят от гордост, докато посрещат залеза на слънцето за последен път, преди да пострадат от обстрела — казва ми Гейлън Хоун. — Сега стъклото е при художниците и гравьорите.
— Нали ще бъде готово навреме?
— Работим по цял ден и до късно през нощта, и можем да успеем с изработването на прозорците на залата за пиршества навреме за празненството. Другите ще ги последват по-късно.
— Трябва да довършите и прозореца на параклиса — казвам. — Кралят ще иска да е готов. Ще поръчаме отслужването на празнична литургия; прозорците трябва да са на място. Налага се да настоявам, господин главен стъкларю.
Главният стъклар кимва. Той е зает дребен човек, с ръце, груби като стара кожа от трупани цял живот порязвания.
— Много добре, ваше величество, изискванията ви наистина са големи. Но погледнете изображенията! Вижте как съм изобразил краля и неговите благородници пред стените на Булон! — показва ми друга рисунка. — Вижте, ето го херцога на Норфолк, херцога на Съфолк Чарлс Брандън, сър Томас Сиймор. Вижте, ваше величество, ето го благородния ви брат.
Направил е бързи умели скици на благородниците от двора около краля; някои са в доспехи, знамената им се развяват. На заден план миниатюрни коне чакат, натоварени с броня, оръдия отскачат от отката при изстрелите с малки облачета дим над тях.
Погледът ми се спира върху ясния профил на Томас Сиймор.
— Направили сте ги като живи — казвам с несигурен тон. — Може ли да получа копие от това?
— Много добро изображение на краля — той е доволен. — Вземете го, вземете това, ваше величество. Поръчах да направят на чисто друго за гравьора на стъкло. А тук е моментът, когато стените падат. Велик момент. Като стените на Йерихон падат пред Иисус Навин.
— Да — казвам. Питам се дали е безопасно от моя страна да задържа изображението на Томас. Кралят е в самия център на композицията, обичният профил на Томас — полускрит отзад. Никой, който погледне картината, не би могъл да се досети, че съм я поискала заради това, че той едва се мярка там. Бих могла да я държа скрита на сигурно място, при книгите, от които уча, при ръкописа на псалмите, които преведох. Бих могла да я държа скътана вътре в Библията ми. Никой не би се досетил, че копнея да видя неговото лице, когато отворя страницата.
Хоун ми показва другите рисунки, които е направил. Ще бъдат в свързана последователност, разказваща историята на нахлуването във Франция, съюза с Испания, и завършилата с триумф обсада. На прозореца на параклиса ще бъдат изобразени благодарствени и празнични сцени. Ангел благославя похода, кралят язди към дома под арка от лаврови листа, ангели свеждат погледи от небето към него.
— Ще се постарая да е готово за пристигането на краля — обещава ми той. — Утре заминавам за Кент с парчетата стъкло и ще ги скрепим с олово още там, за да не се счупят. Ще бъдем готови. Оловото още ще изстива, когато той влезе, но ще бъдем готови.
Оставям го да събира листовете и да се приготви да се поклони. Бутвам портрета на Томас Сиймор обратно при другите скици.
— Не искахте ли това, ваше величество? Да поръчам ли да ви го сложат в рамка?
— Няма значение. Ще изчакам да видя истинското произведение от стъкло — казвам с безразличие. Катрин Хауард отиде на ешафода заради едно-единствено веществено доказателство, една бележка, която бе написала до Томас Кълпепър с глупавия си, детински, ситен почерк, с правописни грешки, с петно от сълзи, питайки го дали е добре. Не смея да държа у себе си нищо, което някога би могло да бъде използвано срещу мен. Не смея да запазя дори нарисувана с въглен скица на профила му, наполовина скрит в дъното на тълпа. Дори и това не.