— Тихо — казвам. — Поне се прибрахте невредими у дома. Поне той не се е разболял.
— Той нямаше представа какво да прави, нямаше представа какво трябва да се направи. Не знае как да определи нужното време за един поход, как да даде на една армия време да се придвижи, да се приготви за отдих. Дори не знае достатъчно, за да дава заповеди. Казва едно нещо, после друго, а после изведнъж изпада в ярост, защото никой не го разбира. Нарежда на конницата да атакува в една посока, а на стрелците с лъкове — в друга, а после изпраща хора да ги върнат и обвинява тях за грешката. А когато всичко се разпадаше около нас — войниците се разболяваха, французите не отстъпваха, не можа да проумее, че сме в беда. Не го беше грижа, че хората са в опасност. Заявяваше, че войната е рисковано и скъпо нещо и че той не се страхува да поема рискове. Той няма представа за стойността на живота. Няма представа за стойността на каквото и да било.
Искам да го прекъсна, но той отказва да замълчи.
— Когато най-накрая победихме, настана клане. Две хиляди мъже и жени от града и децата им се точеха, напускайки града, пред него, седнал високо на коня си, в италианските си доспехи. Вървяха във вятъра и дъжда без нищо, дори без торба с храна. Той заяви, че трябва да вървят чак до френските позиции в Абевил; но те лягаха и умираха по пътя, докато войската му плячкосваше домовете им. Той е убиец, Катрин, той е безмилостен убиец.
— А сега, когато всичко свърши, той нарича това велика победа; няма представа, че е било хаос и кървава баня. Войската на Хауард беше на косъм от метеж. Булон никога няма да бъде задържан. Всичко е суета, безсмислено завоевание. Той няма представа, че това не е велика победа. Знае само това, което иска да знае. Вярва само това, което иска да мисли. Чува единствено онова, което заповядва. Никой не му казва истината, а той не би я узнал дори и да му бъде написана ясно с кръвта на жертвите му.
— Той е крал — казвам простичко. — Нима с кралете не е винаги така?
— Не! — възкликва Томас. — Бил съм в двора на краля на Унгария, говорил съм със самия император. Те са велики мъже, чиито заповеди се изпълняват без въпроси, но те могат да отправят въпроси към самите себе си! Изпитват съмнения! Искат верни доклади. Приемат съвети. Това не е същото. Този крал е сляп за собствените си недостатъци, глух за съвети.
— Тихо, тихо — казвам неспокойно, хвърляйки поглед към затворената врата.
— Всяка година става по-лошо — настоява той. — Всичките му честни съветници са мъртви или изпаднали в немилост; той уби всичките си приятели от детинство. Никой около него не смее да му каже истината. Държанието му е изцяло извън контрол.
— Не бива да казваш…
— Би трябвало да го кажа! Трябва да го кажа — защото те предупреждавам!
— Предупреждаваш ме за какво?
Той идва с една стъпка по-близо; но протяга ръце, за да ми попречи да посегна към него.
— Недей. Не мога да се доближавам до теб. Дойдох само да ти кажа: той е опасен. Трябва да внимаваш.
— Неспирно внимавам! — възкликвам. — Сънувам те, но никога не говоря за теб. Никога не ти пиша, никога не се срещаме! Отказала съм се от теб; напълно съм се отказала от теб заради него. Разбих сърцето си, за да изпълня дълга си.
— Той ще се умори от теб — казва Томас горчиво, — и ако не му дадеш повод да се разведе с теб, ще те убие, за да се освободи от теб.
Това е толкова гибелно предсказание, че за миг млъквам зашеметено.
— Не, Томас, грешиш. Той ме обича. Направи ме регент. Има ми доверие като на никой друг. Доведох децата му в двора. Аз съм тяхна майка. Аз съм изключение. Никога не е обичал някоя съпруга така, както обича мен.
— Ти си тази, която греши, ти, малка глупачко. Той назначи Катерина Арагонска за регент. Поръча общонародна благодарствена литургия за Катрин Хауард. Може да промени отношението си в един миг и да убие човека, преди да е изтекла седмицата.
— Не е така! Не е така! — Клатя глава като някоя от малките фигурки по часовниците ми. — Кълна ти се, че той ме обича.
— Той захвърли кралица Катерина в студен, влажен замък и тя умря от недостатъчни грижи, ако не и от отрова — изброява той. — Ан обезглави по лъжливи показания. Сестра ми щеше да бъде изоставена, преди да е изтекла и годината, ако не беше родила, и дори тогава той я остави да умре сама. Щеше да екзекутира Ана от Клев за държавна измяна, ако тя не се бе съгласила на развод. Бракът му с Катрин Хауард бе невалиден, защото тя вече беше омъжена, така че той можеше да я изостави позорно, но предпочете да я екзекутира. Искаше да я види мъртва. Когато се умори от теб, ще те убие. Той избива близките си, приятелите си и съпругите си.