— Мисля, че това би било прекрасна възможност за нея — казвам искрено. — За нея би било много добре да се омъжи. Но не би могла да тръгне срещу вярата си.
— Така ли? Мислите, че би трябвало да я омъжим?
— Мисля, че един добър мъж може да ѝ даде шанс да мисли, да учи и да служи на него и на страната си — казвам. — И да обича него и децата им.
— Бихте ли могла да я подготвите за тази промяна в положението ѝ? Бихте ли могла да ѝ я препоръчате?
Свеждам глава.
— За мен би било чест да разговарям с нея и да ѝ съобщя, че това е намерението ви — казвам.
— Засега оставете — казва той предпазливо. — Засега не казвайте нищо. Но това е намерението ми. Ако смятам да задържа Булон и да принудя Франция да сключи мир, ще имам нужда от известна помощ. Мери ще направи един съюз с германците нерушим. Тя е принцеса, знае, че това е делото на живота ѝ.
Тази есен, когато кралят е отново в леглото ми и стаята отново е изпълнена с противния мирис на гниеща плът, пак започвам да сънувам. Винаги същият сън. Изкачвам се по влажно вито стълбище, опряла ръка на влажната, лепкава каменна стена, държейки в другата ръка потрепващата свещ. Студено течение, издигащо се като вихър отдолу, ме предупреждава, че не съм сама, някой се качва по стълбите зад мен. Страхът от онзи, който ме следва безмълвно, ме тласка да вървя нагоре, пристъпвайки бързо по стълбите, така че пламъкът на свещта ми се поклаща от вятъра и заплашва да угасне. Най-горе на стълбите се изправям пред шест врати, подредени в кръг около площадката, малки като входове на килии. Мисля си, че сигурно са заключени, но когато отивам до първата врата и хващам топката на бравата, тя се завърта в ръката ми леко и безшумно. Тогава решавам, че няма да вляза. Не знам кой е вътре, а усещам мирис от изпарения на гнилост и разложение, сякаш зад вратата има нещо лошо, сякаш в стаята нещо се разлага. Но после чувам стъпки по стълбището зад гърба си и разбирам, че трябва да продължа и да се махна от онзи, който ме следва. Вратата поддава и влизам вътре, вратата се затръшва и заключва след мен, аз съм пленница, пламъкът на свещта ми угасва и оставам в тъмнина.
В напълно черния мрак на тишината в тясната стая чувам как някой се движи крадешком.
Нуждата на краля от съюзници се изостря, когато френските атаки над корабоплаването ни се увеличават. Никой не се съмнява, че французите ще извършват набези в нашите крайбрежни градове и пристанища, може би дори ще нахлуят в кралството. Кралят получава доклади от шпионската си мрежа и от нашите търговци, че отдавнашният му съперник и враг, кралят на Франция, Франсоа, въоръжава риболовците и търговците си и строи собствени бойни кораби. Това е надпревара, за да се види кой може да събере най-голям флот, и ние изоставаме зад французите, които се перчат, че владеят Тясното и дори Северното море.
В това време на опасност Томас постоянно отсъства от двора. Той е в Портсмут, Плимут или Дартмут, Ипсуич, Шорхам или Бристъл, за да наглежда строенето на нови кораби, поправянето на стари, и набирането и обучаването на екипажи. Сега той командва собствен линеен кораб, живее на борда, инспектира корабите, които е принудил да му служат, опитва се да намери мъже, които да включи като бойци на нестабилните дървени кули, които се строят на палубите на търговските кораби и малките рибарски кораби.
Докато слънцето залязва все по-рано и по-рано всеки ден, аз си го представям, увит в дебело наметало, застанал зад кормчията, как оглежда притъмняващия хоризонт за вражески платна, и прошепвам молитва към Бог да го опази. В ужаса си пред заплахата от френско нашествие дворът говори постоянно за него и аз се научавам да съхранявам каменно изражение, когато някой спомене адмирала и флота, който той събира. Приучавам се да слушам така, сякаш се безпокоя за корабите, а не за техния командир.
Точно в един период от най-лошото есенно време Томас решава да атакува крайбрежието на Бретан, събирайки флота си откъм остров Уайт, като се надява да завари корабите на френския флот подслонени в пристанище, и да ги унищожи, докато са на котва. Научавам за плана му от неговата балдъза, Ан Сиймор, която го е научила от съпруга си Едуард. Томас е изпратил бойния си план до Тайния съвет за одобрение. Пише, че французите трябва да бъдат разгромени в пристанището преди пролетта. Пише, че те имат кораби с платна и весла, които могат да се сражават във всякакво време, за разлика от нашите платноходи, които разчитат на благоприятен вятър. Пише, че единственият начин да предотвратим нахлуване е да унищожим френския флот още преди да потегли. Всички крепости на краля по южното крайбрежие не могат да нанесат толкова щети на врага, колкото едно извършено в подходящ момент нападение по море, ако успее да ги завари неподготвени, на котва.