Тя ми се усмихва и ме поправя:
— Не, аз съм обикновена жена. Когато разбера една истина, тя стига до сърцето ми. Разбрала съм това: че трябва да четем и познаваме Словото Божие. Това, и нищо друго, ще ни отведе на небето. Всичко останало: заплахата с чистилището, обещанието за прошка срещу заплащане, статуите, които кървят, и картините, от които тече мляко, всички тези неща са измислица на една църква, която се е отдалечила от Словото Божие. За мен и за онези, които държат на истината, Църквата означава да се придържаме към Словото Божие и да отвърнем лице от разигравания маскарад. Църквата вече не поставя пиеси с религиозен сюжет веднъж годишно; разиграва ги всеки ден през цялата година. Всичко е само маскарад, зрелище и преструвки. Но Библията е истината и няма нищо освен Библията.
Кимвам. Тя говори простичко, но е напълно права.
— Затова накрая дойдох в Лондон, и говорих пред изтъкнатите мъже на този град. Моят брат ми помогна, а сестра ми е мистрес Джейн Сейнт Пол, чийто съпруг е на служба при херцогинята — тя прави реверанс на Катрин Брандън, която кимва в отговор. — Открих сигурно убежище при почтени мои родственици, които мислят като мен, слушах проповедници и говорих с мнозина учени мъже, далеч по-начетени от мен. А един добър човек, проповедник, когото мисля, че познавате, ваше величество, Джон Ласълс, ме заведе да се срещна с други достойни мъже и да говоря с тях.
Едва доловимо поемане на дъх от Нан ми подсказва, че знае името. Хвърлям поглед към нея.
— Той даде показания срещу Катрин Хауард — казва тя.
— Срещала съм някои хора от свитата ви — продължава Ан, оглежда се наоколо и се усмихва. — Лейди Дени и лейди Хъртфорд. И други слушат проповедници и вярват в реформирането на църквата — тя си поема дъх и казва: — А после се обърнах към църквата с молба за развод.
Шокирана, Нан изписква леко.
— Как така? Как сте могли?
— Отидох в църквата и казах, че тъй като съпругът ми вярва в старата религия, а аз подкрепям новата вяра, явно никога не сме дали обети, които да означават едно и също за двамата. Не сме се хванали за ръце в една и съща църква, истинският Бог не може да има нищо общо с клетвите, които ме накараха да положа, на език, който не разбирам, и затова бракът ни следва да бъде разтрогнат.
— Мистрес Ан, една жена не може да получи разтрогване на брака си по своя воля — възразява Катрин.
Ние с Нан се споглеждаме. Съпругата на родния ни брат избяга от него, и кралят му даде развод като подарък. Кралят е глава на църквата; негово право е да се разпорежда с брака и развода, те не са работа на една жена.
— Защо една жена да не си тръгне от един брак? Щом може да го сключи, със сигурност може и да го разтрогне — отвръща Ан Аскю. — Което е обещано, може да бъде нарушено. Самият крал…
— Ние не говорим за краля — казва Нан бързо.
— Законът не признава една жена, освен когато е сама на света — казва Ан Аскю авторитетно. — Само жена без баща или съпруг има законни права в този свят. Това само по себе си е несправедливо. Но помислете за следното: аз съм сама жена, feme sole. Баща ми е мъртъв, а съпруга си отхвърлям. Законът трябва да се занимае с мен като с равноправен възрастен, каквато съм пред Бога. Ще отида на небето, защото съм прочела и приела Словото Божие. Изисквам правосъдие, защото съм прочела и приела думата на закона.
Нан си разменя бърз, тревожен поглед с мен.
— Не знам кое е правилно и кое — погрешно в това — казва тя. — Но зная, че не е подобаващ разговор за покоите на една кралица — тя хвърля поглед към принцеса Елизабет, която слуша внимателно. — Не е за ушите на млади хора.
Поклащам глава. Омъжена съм за човек, който сам анулира браковете си. Разведен е, когато каже, че е така. Ан Аскю намеква, че една жена може да претендира за същата власт, каквато има и кралят.
— По-добре е да говорите за вярата си — нареждам ѝ. — Преведох Псалм 145: И Ти да властваш над всички неща. Говорете ни за това.
Тя свежда за миг глава, сякаш за да събере мислите си, а после заговаря простичко и красноречиво, и аз чувам как в гласа ѝ отеква пълна убеденост, а в лицето ѝ виждам сиянието на невинността.
Тя остава цяла сутрин и я изпращам да си върви у дома с кесия монети и покана да ни посети отново. Запленена съм от нея, вдъхновена съм от тази жена, която казва, че може да избира къде да живее, да избере или да отхвърли един съпруг, тази жена, която знае, че Бог опрощава греховете ѝ, защото ги изповядва пред Него, а не пред свещеник — говори пряко с Него. Мисля си, че това е първата жена, която съм срещала някога, която ме поразява с това, че сама изгражда живота си, върви по собствен път, жена, която е отговорна за себе си. Това е жена, която не е укротена и дресирана да бъде такава, каквато искат другите; не е била принудена да се смири подобаващо за положението си.