— Няма полза — казва той кратко.
Спирам неуверено.
— Не съм виновен аз — настоява той. — Заради треската е. Тя ми отне мъжеството.
Слизам възможно най-спокойно, но се чувствам болезнено неловко, сякаш слизам без капка грациозност от дебел, късокрак кон.
— Сигурна съм, че не е нищо…
— Да, да — казва той. — Виновен е онзи проклет лекар. Лекарството, което ми дава, може да лиши от мъжественост дори кон.
Изкикотвам се на думите му, после виждам лицето му и осъзнавам, че не се шегува. Наистина се мисли за силен като жребец, обезсилен само от отвара против треска.
— Донеси да хапнем нещо — казва той. — Поне можем да се нахраним.
Измъквам се от леглото и отивам до бюфета. Има сладкиши и малко плодове.
— За Бога! Нещо повече от това.
Позвънявам и братовчедка ми Елизабет Тирит влиза и прави нисък реверанс, когато вижда краля в леглото ми.
— Ваше величество — казва тя.
— Кралят е гладен — казвам ѝ. — Донесете ни сладкиши и вино, малко месо и сирене, и други сладки неща.
Тя се покланя и тръгва, чувам я как събужда един паж и го праща да изтича до кухните. Един от готвачите е длъжен да спи там, върху ниско легло на колелца, в очакване на нощно нареждане от покоите на краля. Кралят обича големи среднощни пиршества, освен двете обичайни обилни хранения през деня, често се разбужда от сън и иска нещо сладко, за да се успокои и да заспи отново.
— Следващата седмица ще отидем на крайбрежието — казва ми той. — От месеци чакам да се почувствам достатъчно добре, за да яздя.
Възкликвам радостно.
— Искам да видя какво е оставил Том Сиймор от флота ми — казва той. — Освен това се говори, че французите трупат войска и кораби в пристанищата си. Има вероятност да нападнат внезапно. Искам да видя крепостите си.
Сигурна съм, че ще види как пулсът затуптява бързо във вдлъбнатината на голата ми шия при мисълта, че ще видя Томас.
— Не е ли опасно? — питам. — Ако французите идват?
— Да — казва той доволно. — Може дори да видим боеве.
— Може да има битка?
Гласът ми е напълно овладян.
— Надявам се. Не поправих „Мери Роуз“, за да си седи в пристанището. Тя е голямото ми оръжие, тайното, ми оръжие. Знаеш ли колко оръдия имам на борда ѝ сега?
— Но вие няма да се качите на борда, нали, милорд?
— Дванайсет — казва той: не ми отговаря, а следва мислите си за поправения си кораб. — Винаги е била могъщ кораб, а сега ще я използваме като оръжие, както казва Томас. Той е съвсем прав, тя е като плаваща крепост. Има дванайсет оръдия, поставени в амбразурите, осем кулверини и четири топа. Може да остане далече в открито море и да обстрелва намираща се на сушата крепост с най-големите топове. Може да стреля от едната страна, да обърне кръгом и да стреля от другата, докато първите презареждат. После може да превземе някой кораб и моите войници могат да го вземат на абордаж. Поставил съм на горната ѝ палуба две бойници, на носа и на кърмата.
— Но нали няма да отплавате на нея със сър Томас?
— Възможно е — възбуден е при мисълта за битка. — Но не забравям, че трябва да се пазя, скъпа. Аз съм бащата на народа, не го забравям. И не бих те оставил сама.
Чудя се дали има начин да попитам кой кораб ще командва Томас. Кралят ме гледа мило.
— Знам, ще искаш да се увериш, че всичките ти красиви вещи са опаковани. Управителят на моето домакинство ще уведоми твоя кога ще потеглим. Би трябвало да пътуваме добре; времето би трябвало да е чудесно.
— Обожавам да пътуваме през лятото — казвам. — Ще вземем ли с нас принц Едуард?
— Не, не, той може да остане в Ашридж — казва кралят. — Но можем да го посетим на връщане към Лондон. Зная, че това ще ти хареса.
— Винаги ми е приятно да го виждам.
— Добре ли се учи? Получаваш ли вести от учителите му?
— Той ми пише лично. Сега си пишем на латински, за да се упражняваме.
— Много добре — казва той, но виждам, че за миг е обзет от ревност, задето синът му ме обича. — Но не трябва да отвличаш вниманието му от учението, Катрин. А и не трябва да забравя истинската си майка. Тя трябва да живее в сърцето му, на първо място, пред всеки друг. Тя е неговият ангел-хранител в небесата, както бе негов ангел-хранител на земята.
— Както прецените, милорд — отговарям малко вдървено на този упрек.
— Роден е да бъде крал — казва той. — Както бях аз. Трябва да бъде дисциплиниран, добре обучен и строго възпитаван. Както бях аз. Когато бях на дванайсет, майка ми вече беше мъртва. Нямаше кой да ми пише любящи писма.