— Влез — каза тя, като очакваше Джакоба или Мери-Кеч-Мъч-фиш да й донесат чай.
Вместо тях тя видя отраженията на четирите момичета на Патрик. Обърна се и застана с лице към Нора, Стела, Джейн и най-срамежливата, Дебора, която я бе отбягвала досега.
Шарлот се стегна в очакване на някаква конфронтация. Именно Стела, чернокосата девойка, която ухажваше Гидиън, пристъпи пред групата.
— Джакоба каза, че ще има сватба — каза тя.
Шарлот кимна и зачака.
Стела погледна назад към придружаващите я, после срещна фронтално погледа на Шарлот.
— Патрик Тревърън ни е бил като по-голям брат, защитаваше ни, когато си нямахме никого, осигуряваше ни всичко, от което имахме нужда, и почти всичко, което искахме. Предполагам това, за което сме тук и искаме да ти кажем, е да внимаваш, да не го нараниш, иначе ще си имаш работа с нас.
След като беше очаквала нещо съвсем различно, Шарлот сега се успокои.
— Какво ви кара да мислите, че нарочно бих причинила болка на Патрик? Аз го обичам.
— Но ти прекара половината сутрин заключена с Гидиън Роулинг — напомни й Стела.
Шарлот нямаше намерение да обяснява, че нищо нередно не е направила. Тя просто чакаше със скръстени ръце.
Нещо силно се разби във външната стена и най-малката Дебора силно се стресна и нададе ужасяващ вик. Нора, жизненото момиче, което бе запознало Шарлот с маймуната Матилда, прегърна Дебора закрилнически през рамената, говорейки й успокоителни слова.
След миг Нора направи крачка напред и застана до Стела.
— Патрик мисли, че ние всички трябва да бъдем изпратени в Англия или Америка — каза тя на Шарлот. — Въпреки че Стела не би се противила, ако напусне острова, останалите от нас искаме да останем тук. Би ли се застъпила за нас пред Патрик?
Шарлот въздъхна.
— Ще се опитам, но капитанът не е в особено предразполагащо настроение сега. Загрижен е за бурята…
— И за пиратите! — намеси се Дебора, сините й като метличина очи се разшириха от напрежение и страх. Сгуши се по-близо до Джейн. — Джакоба казва, че ако онези мъже ни хванат, ще бъдем роби на греха до края на живота си!
Шарлот беше разгневена, че икономката беше натрапила такива ужасни мисли в едно така очевидно наивно съзнание.
— Джакоба говори прекалено много понякога — каза тя. — Няма защо да се страхуваш. Може изобщо да няма пирати наблизо.
Червенокосата Джейн отхвърли назад глава и заговори за първи път.
— Може би не знаеш всичко — каза тя с добродушен упрек. — Самият г-н Роулинг ни каза, че корабът им е бил завзет от разбойници.
— Права е — каза Нора.
Преди някой друг да може да каже още нещо, Патрик властно влезе в стаята и отново отпрати момичетата. Те се оттеглиха, макар и не особено щастливи, като и четирите хвърляха многозначителни погледи към Шарлот.
Тя погледна Патрик в очите и реши да отложи за по-късно въпроса за оставането на Дебора, Нора и Джейн на острова вместо въвеждането им в обществото.
— Какво искаш — попита го тя хладно, като се върна към опитите си за превръщането на шала в булчин воал.
Почувства усмивката му като слънчев лъч върху тила си, усети го в гласа му.
— За съжаление сега няма време за това, което искам — отговори той. — Ще се оженим след час, но удоволствието от консумирането на съюза ще трябва да почака.
Шарлот почувства как бузите й се зачервяват и се обърна да го погледне, воалът бе паднал елегантно върху косите и раменете й.
— Сега? Ще се женим сега?
Патрик демонстративно извади часовника си от малкото джобче на свободната си ленена риза и погледна циферблата.
— Точно след петнадесет минути. Роулинг е написал брачното свидетелство. Той ще изрече думите, ние ще подпишем документа и цялата работа ще бъде свършена.
— Цялата работа? — отекна гласът на Шарлот. — Боже в небесата, Патрик, нима ти липсва благоприличие поне заради мен да покажеш, че това е истинска сватба?
— Съвсем истинска е — каза Патрик с разсеяна въздишка. — Побързай, богиньо, имам много работа.
Шарлот обърна очи, знаеше, че спорът би бил напразен. Патрик Тревърън бе явно толкова чувствителен, колкото и мулетата, теглили дървения материал от планината до дъскорезницата на баща й.
Той отново погледна часовника си, намръщи се, сякаш ядосан от липсата на съществена промяна, след това бързо излезе.
Шарлот влезе в банята, дълго се къпа, облече чиста камизола от светлосиня тафта. Прибави същия цвят пликчета и богати фусти, след което облече през главата си роклята с цвят на слонова кост.
Появи се Мери-Кеч-Мъч-фиш, сякаш повикана с вълшебна пръчка и започна да закопчава с обичайната си нервност копчетата на гърба й.